Поглед назад: Бащата на вечните приказки

08:00, 16 май 20 / Поглед назад 25 1713
Снимка: Уикипедия

На 16 май 1703 година в Париж умира Шарл Перо - бащата на детските приказки. Въпреки физическата си смърт, той продължава да живее и днес в съзнанието на хиляди читатели.

Любимият автор на децата е роден на 12 януари 1628 година във френската столица. Той е представител на буржоазията - онази част във френското общество, която разполага с повече финансови и културни възможности от селяните, но пък е по-нисша от благородниците.

За изненада на всички Шарл решава да се насочи към правото, което му отваря вратите на френския кралски двор, където постъпва на работа. Перо дори е бил сред доверениците на Краля Слънце - Луи XIV.

Въпреки че мнозина са мечтаели да бъдат в обкръжението на краля, на Шарл Перо все нещо не му достигало. Той не си представял живота си, затворен в кралските канцералии. Затова през 1660 година започва да развива таланта си в областта на литературата.

Снимка: Уикипедия

С всяка изминала година Перо започва да печели одобрението на литературните кръгове в родината си и през 1671 година става член на Френската академия на науките.

Шарл Перо започва кариерата си на писател със стихове и повести. Но те също не са нещото, което го прави истински щастлив. След още едно десетилетие осъзнава, че всъщност неговото призвание са приказките и най-вече поуките, които те носят за читателите.

Той вижда в автентичния френски фолклор източник на идеи и теми за нови произведения. Дори призовава колегите си също да последват примера му.

Чрез творчеството си Перо прави огромни крачки към новото философско движение - Просвещението. Етапът се развива от 17-и до началото на 19-и век.

Снимка: Уикипедия

Приказките на Шарл Перо

Шарл Перо е автор на едни от най-известните детски приказки. Сред заглавията му се открояват "Пепеляшка", "Спящата красавица", "Котаракът в чизми", "Малечко-палечко", "Синята брада", "Магарешка кожа", "Вълшебници", "Рике с Перчема"...

Въпреки че са минали няколко века, приказките продължават да бъдат актуални и днес. По тях се правят театрални постановки, филми, мюзикъли, оперети...

 

Откъс от "Пепеляшка"

„Имало едно време един благородник, който се оженил повторно за такава надменна и горделива жена, каквато хората не били виждали дотогава. Тя имала две дъщери. И двете по всичко приличали на нея.

Мъжът, от своя страна, имал едно момиче с безпримерна доброта, която било наследило от майка си — най-добрата жена на света.

Много скоро след сватбата мащехата показала лошия си нрав. Тя не можела да понася малкото момиче, защото неговите добри качества правели дъщерите й още по-омразни на хората. Карала го да върши най-грубата домакинска работа: да мие съдовете и стълбите, да почиства стаите на госпожа майката и на госпожиците — нейните дъщери. Момичето спяло на тавана върху мръсен сламеник, а сестрите му живеели в стаи с паркет, с най-модерни легла и големи огледала, в които се оглеждали от главата до петите.

Горкото момиче страдало търпеливо и не смеело да се оплаче на баща си, за да не му се кара, защото той за всичко слушал жена си. Щом свършело работата си, отивало в ъгъла при огнището и сядало край пепелта, затова всички го наричали Пепеляшка. По-малката сестра, която не била толкова лоша, колкото по-голямата, му казвала Пепеляшка. Но при все че дрехите на Пепеляшка били вехти, тя била сто пъти по-хубава от сестрите си, които били облечени великолепно.”

Снимка: Уикипедия

 

Откъс от "Котаракът с чизми"

„Царят веднага заповядал на слугите си да отидат и донесат от най-хубавите царски дрехи за господин маркиз дьо Караба. Когато го облекли, царят любезно заговорил с маркиза, който с хубавите дрехи изглеждал още по-красив, защото той и без това си бил красив и строен. Царската дъщеря го харесала много. Маркиз дьо Караба я погледнал само два-три пъти почтително и тя се влюбила в него.” 

Снимка: Уикипедия

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!
Ключови думи