Ако националното достойнство и политическият морал си имаха къща, президентът Радев със сигурност е чел снощното си обръщение от мазето.
Президентът по конституция олицетворява единството на нацията и беше избран в свободни, честни и демократични избори от хората в същата тая държава, за която твърди, че „основите на демокрацията са критично застрашени“.
Откакто е влязъл на „Дондуков“ 2 Румен Радев се държи като агресивна опозиция. След обидите срещу парламентаризма /парламентът като гумен печат/ последваха и оценките за България като „блато“ и се стигна до вчерашното: „Демократичните институции атрофират“ и „Възродиха се познатите механизми на партията-държава“.
Всичко това казано по повод 10 ноември от човек, който не е стъпил в парламента след избирането си, но чиито думи към депутатите /!/ „Остава ви още една седмица“ и по-късно „Следващият път – всички вън“ се помнят много добре.
Да, именно „следващият път“, когато ще има право да състави кабинет, т.е. когато ще има предсрочни избори. И така логично и неусетно стигаме до същината на поведението на Радев – че той е използван като средство, или маша в един видим и от слепите сценарий – пълна дестабилизация на държавата, създаване в обществото на усещане за несигурност, катастрофичност, безизходица и оттам – желание за предсрочни избори.
Във вчерашното обръщение на Радев чухме именно такъв трудно прикрит призив.
Целият коментар вижте тук