Ние ги обвиняваме, те ги пускат

Второто, рекламирано като епизод от Световната кеч федерация, но приличащо по-скоро на сблъсък между агитките на Славия и Локо Сф, интервю на Слави Трифонов с първите ни държавници протече малко по-различно от предишното, но резултатът беше горе-долу същият.

Докато предаването с Бойко Борисов беше сблъсък между кварталните бабаити, срещу Сотир Цацаров, телевизионния водещ беше по-скоро като ученик на частни уроци за матура. Журналистическият жанр интервю почти никога не е равностоен – с редки изключения журналистите имат познания в много области, но никъде в изключителни детайли, Jack of all trades по народному. Добрият журналист компенсира това с предварителна подготовка, събиране на мнения и гледни точки и най-важното – познаване на данните и системите. Същото важи и за добрия политик, между другото – имаме отговора дали Трифонов е едното или другото.

Най-малкото, което може да се очаква от един „обикновен тв водещ“ е ПОНЕ да се е запознал с въпросите, които ще зададе, а не да ги срича в ефир – така както добрият политик, не си чете речите, ами ги е запаметил – от уважение към аудиторията.

В такава дълбоко посредствена среда, няма нищо по-нормално от това главния прокурор на Републиката да изпъкне със спокойствие, увереност и интелект. И най-важното – да вкара разговора в каквото русло си пожелае. Ако интервюто с министър-председателя беше под надслов „Глей‘ как се прави“, то снощи имахме случай „Демон твой съм и твой съм Бог“ въпреки неуспешните опити на Трифонов да бъде малко пробивен във въпросите си.

Ако се върнем към метафората за ученика и частните уроци, явно все още много неща трябва да бъдат обяснявани, което ни насочва и към крещящата нужда от т.нар. „гражданско образование“ – за функциите на държавата, институциите и властовото разделение. Не е възможно да проведеш истински важен политически дебат, когато е необходимо да се тръгне от най-базовите принципи като това, кой разкрива, разследва, повдига обвинения и раздава присъди. Не съм убеден, че и голяма част от население е информирано, че всъщност народното събрание гласува законите, които прокуратурата е необходимо да…спазва и следва. Ако си мислите, че това е преувеличение – моля, проверете как уж големи медии не правят разлика между брутен външен дълг и държавен дълг след интервюто с Борисов.

Да, точно толкова е лошо положението.

Нуждата от нормален политически разговор е повече от явна. И несбъдването му е вина на всички – невинни няма.

В интервюто бяха обещани няколко неща, хубаво е да се припомнят за да не се „заметат“ – да видим днес имената на обвиняемите по GP груп, името на реалния собственик на Юлен, както и започване на разследването за несъществуващият наем от Владислав Горанов.

Чакаме.

(б.ред. към 14:00 вече са обявени имената на обвиняемиетe от GPgroup и  случаят с апартамента на Горанов е предаден на КПКОНПИ)

Изключително забавен, обаче остава примерът с Христо Ангеличин – бивш заместник министър, чиято присъда се развява като символ на „борбата с корупция по високите етажи на властта“ и която е може би най-абсурдната от всички – и все още се обжалва. Обвиненията към него, нямаше въобще да са на дневен ред, защото всеки друг съд и прокуратура ги счете за „нищожни“, освен т.нар. „специализирани“ които все повече приличат на нещо създадено за да симулира дейност, която остава невалидна на някоя от инстанциите на съдебната система. Въпреки обществения натиск да се намери изкупителна жертва, нека не забравяме най-важната презумпция – че е по-страшно да има един осъден невинен, отколкото сто виновни на свобода.

Отново за водещия – как е възможно да не се попита нито един въпрос за скандалът за срещата в ЦУМ с Георги Гергов? Като единичен пример. (И моля ви се престанете да слагате -гейт на всеки скандал, защото в някакъв момент спря да е забавно и сега е по-скоро тъжно).

Дълбоко се съмнявам, нито един от зрителите да не е задал въпроси за него. За сметка на това, бяха зададени въпроси от рода на „избираема длъжност на прокурора“. Отговорът на този въпрос, от друга страна май веднъж завинаги приключи безумната идея със субсидиите на партиите, така че поне имаме нещо положително.

Въпреки критичния тон е необходимо да признаем, че подобни интервюта са важни и полезни. И е необходимо да има повече от тях (макар и с далеч по-смели въпроси) – защото действително имаме нужда от смислени разговори за политика – като общество. А не замеряне с компромати и пропагандна война.

Главният прокурор умело и подсъзнателно прокара идеята, продължение на знаменитата реплка на Борисов „Ние ги хващаме, те ги пускат“ с лека промяна – „Ние ги обвиняваме, те ги пускат“. И наистина в условията на разделение на властите и независимост на правораздаващите органи никой не е самотен войн – но  и наистина е необходимо да се възстанови базово усещане за справедливост.

Но това дори не е най-лошото - независимо какво ви мнението за работата свършена от Сотир Цацаров и неговата мотивация да я свърши или не, и с интервюто снощи той доказа, че е интелигентен мъж, капацитет в своята област и хитро политическо лице. А сега погледнете кои две имена се спрягат да го наследят на поста.

Да, най-лошото тепърва предстои.

Сори.