Европа, къщата ти гори!

В някои наши медии текстът, подписан от 30 интелектуалци и публикуван първо във френския "Либерасион", бе подценен и сведен до "писмо от интелектуалци". Всъщност вярното определение е манифест на европейски интелектуалци. Нехайното отношение към предупрежданието: "Европа, къщата ти гори!" лесно би могло да бъде интерпретирано като част от хибридната война, която Путин води със Стария континент. В съзнанието на повечето ни сънародници подобни отворени писма от разни писатели и философи са дим от комина. Думите вятърът ги носи и отнася, но е добре да им припомним твърдението на един задокеански нобелист, че довява и отговори. Всъщност групата от тридесет интелектуалци има самочувствието на висш орган, който е отговорен за пътя и посоката на процесите в Европа.

Самочувствието на групата е подкрепено с няколко Нобелови награди, други отличия, известност, признание, репутация и т.н. Популярните имена у нас са: Салман Рушди, Светлана Алексиевич, Херта Мюлер, Орхан Памук, Марио Варгас Льоса, Адам Михник, Иън Макюън и други. Основен автор е френският философ Бернар-Анри Леви, който в студа на 9 февруари 2014 г. изнесе реч от сцената на Евромайдана, по-късно публикувана от вестник „ Монд ” под заглавието: „Всички ние сме украинци”. Да, украинците са европейци и тяхното усилие за сближаване с останалите европейски народи се подкрепя от всички нас.

Забележително е, че част от подписалите не са граждани на държави членуващи в ЕС, а изразената тревога е в навечерието на изборите за нов Европейски парламент (ЕП). Видно е, че бъдещето на континента се свързва именно с Европейския съюз. Манифестът акцентира върху сериозната опасност Европа да обърне гръб на либералните ценности. Тези ценности, които направиха от Запада, след Втората световна война, богат, проспериращ и превъзхождащ Изтока. Връщането назад към национализма е лош избор, предвид поуките и примерите от историята. Още повече, че континента ни е изоставен от двама велики съюзници - САЩ и Великобритания. Уязвим е за все по-малко прикриващата се хватка на обитателя на Кремъл. Подчертава се, че Европа не е просто един от континентите, а идея! А тя - песимистично отбелязват интелектуалците - се разпада пред очите ни.

Къде са вътрешните заплахи за ЕС? Матео Салвини, от крайно дясната лига на Италия, определи гласуването като правилен избор между "Европа на елитите, банките, финансите, имиграцията и несигурната работа" и тази на "хората и труда". Обеща да сформира евроскептична италиано-полска ос. Интересно, но Виктор Орбан изпадна от заподозрените, предпочитайки мястото на партията си в ЕНП. Но все пак заяви, че изборите са шанс да се сбогуваме с "либералната демокрация". Така подчерта, че няма желание нито да напуска съюза, нито да го разпада, а просто да го превземе. Съпротивата е в лицето на на Макрон и Меркел, които отбелязаха началото на годината с нов договор за приятелство и обща отбрана. Отново предупредиха, че разединението е опасно и уроците от кървавото минало на континента не са забравени.

Виновниците за разпада са посочени и известни на интелектуалците - националистите! Наречени са фалшиви пророци. Призивите им да се сложи край на европейската конструкция, да се намери "душата на народите", да се свържем със "загубената си идентичност" са определени като демагогия. Такива абстракции съществуват само във въображението на дамагозите. И какво пречи всеки от нас да се определи като българин по душа, който съзнава своята европейска идентичност. Интелектуалците предупреждават за надигаща се вълна, отхвърляща разума и градената с векове европейска, а не славянска, скандинавска, неаполитанска или флорентинска, култура. Очакват взривове на ксенофобия и антисемитизъм. В интервю, турският нобелист Орхан Памук споделя, че идеята за Европа е важна и за незападните страни. Без тази идея, твърди той, свободата, правата на жените, демокрацията, егалитаризма, трудно се защитават в южната ни съседка. "Историческият успех на Европа улесни защитата на тези идеи и ценности, които са от решаващо значение за човечеството по целия свят“ - казва Памук - „Извън тези ценности, не съществува Европа, освен Европа на туризма и бизнеса. Европа не е география, а съдържанието на тези идеи. И именно тази Европа е атакувана."

Пред "Гардиан" Салман Рушди призовава: "Европа е в по-голяма опасност, отколкото по всяко време през последните 70 години и ако някой вярва в европейската идея, време е да се изправи и да се бори.". Спешно трябва - призовават интелектуалците в този нов манифест - да задействаме алармата срещу подпалвачите на душата и духа на европейската идея, които от Париж до Рим, през Дрезден, Барселона, Будапеща, Виена или Варшава искат да изпепелят нашите свободи. В тази нова криза на европейската съвест - продължават те - която обещава да разруши всичко, което прави нашите общества големи, почтени и проспериращи, има предизвикателство по-голямо от всякога, по-голямо дори от това през 30-те години на миналия век - предизвикателство към либералната демокрация и нейните ценности.

Бихме прибавили, че засега борбата между "пожарникари" и "подпалвачи" ще е на избори, но утрe ще разполагаме ракети с ядрени бойни глави, а какво да очакваме вдругиден?...


* Илюстрация: картина от Андреас Брюгер: "Големият пожар в Салем", абатството в Германия е горяло 9 март 1697г.

1 коментар
Виктор Кордон 14:24, 25 апр 19

Ще си позволя да не се съглася с автора на статията и ще се опитам да се обоснова. Според мен проблемът не са националсоциалистите, те са производни, те са странични продукти на истинския проблем, който е използването на либерализма като прикритие за вкарване в тъканта на европейските общества на чужди или дефектни, дори враждебни идеи като мултикултурализма, свръхтолерантността, джендъризма и др. под. Отрицателните последици от тези социални експерименти водят, естествено, до недоволство и гняв сред гражданите. А от това се възползват "фалшивите пророци", както авторът нарича националистите. Но истинските фалшиви пророци са ония, на които днес е дадена неограничена гласност и свободата да извършват публични линчове над неудобните опоненти и да тровят обществата със заразата на безграничната толерантност към всичко чуждо, дори и то да е открито вредно и враждебно. Така че вглеждането с микроскоп в национализма е грешен подход, който пречи да се види цялата картина, или пък целенасочен опит вниманието на обществата да бъде насочено в неправилната посока, за да бъдат прикрити истинските проблеми и реалните виновници. Националистите не биха могли да съществуват без благодатната почва, осигурена им от разлагането на западните общества, осъществявано преднамерено и методично от левите партии, организации и движения, които са истинските виновници за тази ситуация.