Добра или лоша е външната намеса във вътрешните работи на държавите? Еднозначен отговор няма и всеки случай е индивидуален. Но при агресии, граждански войни и хуманитарни кризи външната намеса e необходима и оправдана. Венецуелският казус е очевиден и позицията на президентската ни институция олеква като реакция на държава от свободния свят, каквата България е. Да се нарича ангажимента за отношение на ЕП, изразен в признаването на Гуайдо за временен президент, "ултиматум", както го определи Румен Радев, е вън от всякакъв коментар. Като добра може да се определи позицията на правителството и Съвета по сигурността! Призивът на Радев да се уважава правото и суверенитета на Венецуела е призив да се признаят изборите, които опозицията бойкотира и които не бяха признати от мнозинството държави в Америка за честни и свободни. "Ненамесата е основен принцип" - заключи Радев, което в случая с Венецуела е дори срамно.
Трябва да припомним, че допреди 20 години държавата бе икономически просперираща и с установена демокрация. Лошото управление, марксистките идеи и последователното разрушаване на демократичните институции я превърнаха в най-авторитарната и най-бедната страна в Южна Америка. Като капак на всичко е определяна като едно от най-опасните места на планетата. Милионите бежанци потвърждават мрачната перспектива, че дори при провал на режима Мадуро щетите са от такъв мащаб, че милиарди долари и десетилетия ще са нужни за възстановяване на страната. Днес двамата президенти и многото въпроси по отношение на контрола и прилагането на конституцията, правят положението нетърпимо.
Хуан Гуайдо е млад политик, доскоро председател на венецуелския парламент, член на опозиционната партия Voluntad Popular (Народна воля) и близък до лидера и Леополдо Лопес, понастоящем в затвора. Излишно е да се отбелязва, че причината да е несвободен, е обвинение в окуражаване и организация на протести срещу Мадуро. Последният беше вицепрезидент на марксиста Чавес и го наследи през март 2013 г., само пет месеца след като спечели трети мандат. Изборите по време на Чавес бяха критикувани от наблюдатели, но повечето смятаха, че гласуването е честно. Чавес печелеше лесно, благодарение на силната подкрепа сред бедното мнозинство в страната , които се възползваха от социалните програми, финансирани от национализираната петролна индустрия. В началото на управлението си Мадуро предизвика критики, относно кампанията и официалните резултати, когато едва спечели специалните избори за наследник с 50.6%. Тогава бе все още сравнително спокойно, благодарение на парите от петрол. Но в следващите години цената му рязко спадна. Но не само в намаления финансов ресурс можем да търсим причините за днешната катастрофа на Венецуела. Мадуро продължи политиката на Чавес и дори я засили. Контролът на цените за храни, които не позволяваха на производители и търговци да покрият разходите си, предизвика огромни дефицити и недостиг на пазара. Икономическата инициатива бе ликвидирана. Управлението контролираше строго медиите и снимки на празните магазини,както и на отчаяни хора не се разпространяваха. Декрети подкопаваха върховенството на закона и позволяваха арести на опозиционни и профсъюзни лидери. Така Чавес и Мадуро си осигуряваха победа на изборите.
Напрежението в страната обаче позволи на опозицията в края на 2015 г. да победи социалистическата партия на Мадуро в изборите за Народно събрание. Мадуро обяви, че са спечелили "лошите момчета", чрез лъжи, измами и мошеничество. Контраатакува с желание за ново Национално конституционно събрание, което да пренапише конституцията и да сложи началото на наричаната от Чавес "комунална държава". Идеята е да се прехвърли много власт към местни съвети на гражданите, които да определят политиките и държавните разходи. А парите в галопиращата инфлация са генерирани почти изцяло от продажбите на петрол. Опозицията оспорва, а Върховният съд, контролиран от Мадуро, заплашва да закрие събранието. Изборите за нов президентски мандат бяха насрочени половин година по-рано, през май миналата година. Вече милиони се спасяваха с бягство в съседни държави. Опозицията нямаше време да се консолидира и да предложи свой кандидат. Бойкотира изборите. Така Мадуро спечели с 67% при изключително ниска активност за венецуелските стандарти 46.7%.
Гуайдо използва огромното недоволство и непризнаването на изборите от редица държави и малко след клетвата на Мадуро се обяви за временно изпълняващ длъжността президент. Използва член от конституцията, който позволява временен президент. Защитава действията си като единствен възможен път за излизане от икономическата и политическа криза във Венецуела. Мадуро отбеляза, че е спечелил изборите, а Гуайдо - не. Последният обеща, че ще насрочи избори веднага, след като устнанови пълен контрол над правителството. Демократичните държави го подкрепиха, а Китай и Русия подкрепиха Мадуро. И двамата се позовават на конституцията, но всъщност ключа към управлението се държи от военните.
Как международната общност би могла да окаже влияние в едната или другата посока? През 2017 г. недохранването във Венецуела бе потвърдено от наблюдатели и чашата на търпението преля. Черният пазар не успяваше да задоволи търсенето, а невероятната инфлация го направи неатрактивен. Във Венецуела се раздават субсидирани кутии с храна, но разпределянето им зависи от поддръжници на Мадуро. Шест държави (Перу, Канада, Колумбия, Чили,Аржентина, Парагвай) предадоха Венецуела на Международния наказателен съд. Сред многобройните нарушения на човешките права и престъпленията срещу човечеството, бе споменато и "нарушаване на правото да се радваш на здраве и адекватна храна". Бе посочено, че правителството съзнателно води населението към глад. Междувременно Мадуро продължава да си играе с икономиката и произволно да налага валутни девалвации и смешни увеличения на заплатите. Но не се очаква да възстанови правата на собственост и свободния пазар, които биха насърчили производството и дистрибуцията на храни.
Тук трябва със съжаление да се отбележи, че при правителствени политики, които умишлено предизвикват глад в страната, не може да се направи много. Държавите имат суверенно право да нарушават правата на човека, но не могат да извършват единствено геноцид или престъпления срещу човечеството. Изглежда правата на държавите са много по-важни за някои управляващи, отколкото правата на гладуващите граждани. Ето защо Русия и Китай вероятно ще се противопоставят на арест за Мадуро и други венецуелски лидери. А такива, като Румен Радев, ще предпочитат да наблюдават безучастно от височината на балкона си картината на опустошената държава.
Ето какво е съдържанието на картината. До средата на 2017 г. 60% от венецуелците живеят в крайна бедност. В началото на 2018 г. повече от половината граждани са отбелязали значителна загуба на тегло, а 90% са заявили, че не разполагат с достатъчно пари за храна. Забравените някога болести като морбили, малария и дифтерия са се появявили отново. А болниците са с изключително ограничен персонал, недостиг на лекарства и най-важното - незадоволително оборудване. Към края на 2019 г. общият брой на бежанците може да достигне цифрата пет милиона.
*Начална илюстрация: венецуелски бежанци спят по улиците на Кукута, Колумбия