Онзи ден турският президент Ердоган заяви, че страната му няма да спре да упорства да влезе в Европейския съюз. При всички разногласия и въпреки охладнелите отношения със Запада, влизането в ЕС явно остава основна цел за Анкара, докато Брюксел се свени да u откаже веднъж завинаги. Защо е така и какво значи това?
Евроатлантическият свят е изправен пред една сериозна вътрешна заплаха. Името на тази заплаха не е Доналд Тръмп, не е Виктор Орбан, нито Ярослав Качински, нито Матео Салвини. Не са „евроскептиците“, консерваторите или националистите. Тази заплаха се казва Турция.
Не Ердоган. Турция.
Турция е една осемдесетмилионна (с бързо растящо население) бивша империя. Тя е азиатска по своята география, история и идентичност, ислямска по своята вяра и цивилизация. Държава, преплитаща както силен национализъм от една страна, така и традиционен ислямизъм от друга. Използваща успешно дипломатически и военни инструменти за директна намеса в своите съседи, за военни конфликти в Кипър и Сирия, за разширяване на своето влияние посредством спонсориране на ислямска пропаганда и турска етническа идентичност сред малцинствата в съседните страни.
Същевременно обаче тя е членка на НАТО, стратегически партньор на европейските държави и води дългогодишни преговори за присъединяване към ЕС. Това е едно от най-големите постижения на турската геополитическа доктрина, тъй като u дава безпрецедентен достъп до най-близките u съседки. Превръщайки се в техен „натовски патньор“, тя добива по-лесно разузнавателна информация за тях и дори може да използва военното си надмощие, за да узурпира неусетно тяхната отбрана – например като участва в т.нар. „аir policing“. Бидейки втората по численост армия в НАТО, тя може да провежда на Балканите в умален мащаб същата политика, каквато имат САЩ в Западна Европа. Западноевропейците не инвестират много в отбранителни способности, защото американците ги защитават. По същия начин Турция разчита на такова „отпускане“ на балканските си съседки, за да запълва техния отбранителен вакуум.
Ако Турция може да употребява членството си в НАТО, за да реализира своята доктрина за „стратегическа дълбочина“, можем само да си представяме какъв стратегически размах би u предоставило едно членство в Европейския съюз. Ако паднат границите между нас и Турция, това ще развърже ръцете u да използва своята огромна и бързо растяща демография, за да колонизира отвътре редица европейски страни.
Целият коментар прочетете тук