Съвременното робство "реставек" в Хаити

1

Хаити е сред най-бедните държави в света и също така е място на съвременна система на робство, известна като "реставек". Робите са деца, а робовладелците - жени. Звучи шокиращо, но е истина. Страната е най-слабо развитата в Централна и Южна Америка и заема западната част на остров Хаити. Граничи с по-богатата Доминиканска република. Населението и е от потомци на докарани от Източна Африка роби. Основната религията е християнска, но част от местните жители изповядват афроамериканската вуду.

Изследвания показват, че принудителният труд в глобален мащаб засяга около 25 милиона души, от които 4,3 милиона деца. Разликата между детския труд и принудителния, какъвто е "реставек", е, че при първия деца се трудят при различни обстоятелства в семействата, а при втория, децата са принуждавани не от родителите си, а от някой друг. Наименованието на системата идва от френския език: rester avec, т.е. "да останем с". Родителите в Хаити, които преценят, че не са в състояние да се грижат за децата си, ги изпращат да живеят в по-богати семейства. Движението е в познатата посока - от селото към града. Печалното е, че понякога бедността може да бъде почувствана по-дълбоко в градските центрове, поради липсата на достъп до природни ресурси. Неочаквано, системата е доминирана от жени, а не от мъже.

Какво се случва? Градските жени придобиват деца "за помощ в и около къщата" от посредници, които откриват подходящите "субекти" сред най-бедните семейства в селските райони. Посредниците не трябва да си ги представяме като мъже в черни костюми до лъскави лимузини. Това са обикновени хора, често жени, които получават благодарност под формата на подаръци и много рядко пари за транспортни разходи. Родителите предават децата си надявайки се на по-добър живот, храна и достъп до училище. Но реалностите са други. Децата се натоварват с домашна работа, нуждите им се пренебрегват, както и частично или напълно, се лишават от възможност да посещават училище.

Цифрата е стряскаща. От 9-милионното население на държавата, според някои оценки, близо половин милион деца са в системата "реставек". Повечето деца живеят и работят в икономически изостанали градски райони. Трудът им е подходящ в места, в които домакинствата изискват човешки усилия. Те носят вода, готвят, поддържат огън, перат, грижат се за деца и са съществена част от това, което се нарича женски труд. При всичко изброено дотук, логично се стига до извода за насилие във всичките му форми. Особеното в тази система е, че е доминирана от жени. Принудата и контролът върху деца са уникални в днешни дни за света, и също така са показателни за психиката на въпросните жени в Хаити. Общоприето е жените да се грижат за децата и това обяснява тяхното участие в обществата, които налагат детския принудителен труд.

Въпросът е, какъв е животът на жените в Хаити, който допуска робството да се случва в наши дни? Безспорно бедността е една от причините, но и насилието, основано на пола, е съществена част от отговора. Физическият и сексуален тормоз поддържат йерархията между половете. Културната специфика на Хаити ги откроява ярко, макар и в световен мащаб нормите, свързани със социалната роля на пола предполагат безгранични отговорности на жените и ограничават властта им. Децата са тези, които попадат в рамките на тази власт, а в бедните общества рискът да пострадат е сериозен. Неравенството между половете пряко касае подрастващите и има неблагоприятно въздействие върху тях. Хаитянското специфично робство е само част от глобалната картина на детския принудителен труд. Проявявайки повече загриженост и разбиране към човешките права, към равенството, достойнството, уважението и свободата, бихме могли да освободим света от срамни практики, каквато е и системата "реставек".

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.