Кой-кого, как и защо?

1

Дори последните избори показаха едно - само ГЕРБ може да бие ГЕРБ. 

Напъните на опозицията, опитите за нови играчи на терена - всичко това има доста спорен успех. Защо - това е друг въпрос.

Изборният резултат е в основата на политическия живот. Победата пък е в основата на стабилното управление.

Зад всичко това обаче стои много, много работа. Обиколки, компромиси, трудни решения, но и здрави мишци. Трябва да познаваш не само проблемите на хората, но и хората зад проблемите. 

Тежката работа не свършва с нощта на изборите. Тя едва тогава започва. И ако едни берат плодовете на този труд, то други запретват ръкави от следващия ден. За да има победа и на следващите избори. За да не се загубят позиции. За да не паднат коалиции.

За да може управлението да има фундамент.

Някои работят от кабинетите си, а други са сред хората. 

Някои хората ги посрещат с усмивка, а други - с освиркване.

В края на юни ГЕРБ има от какво да се притеснява. И Борисов знае това.

Разходките с джипа, инспектирането на обекти и безконечните стрийминги в социалната мрежа се изчерпаха бързо - като промоция на алкохол в Слънчев бряг. Впрочем, повечето българи сега отиват на почивка и новините просто ще останат фон. Ако изобщо намерят място в отпускарския график…

Но за партиите това е времето за активна работа преди местния вот. За първи път обаче човекът, който правеше разликата, вероятно също ще е някъде на море. Билетът му подпечатаха свои.

След 18 години доверие и лоялност някои успяха да се вклинят между първите двама в управляващата партия.

Настана време, в което философите, теоретиците излязоха на преден план. А се оказа, че няма кой да върши работа.

Оказа се, че вклиняването вероятно няма да е нищо повече от прът в колелата на най-добрата изборна машина в последните години.

Едни сочеха с пръст, но забравиха най-важното - когато един пръст сочи някого, три са обърнати към теб.

Вчера Борисов май направи изказване, с което призна важността и ролята на едни и посече амбициите на други. И породи не един и два въпроса.

Закъсняло признание ли направи вчера премиерът?

Стана ли (му) ясно, че трудолюбието, лоялността и активната работа струват повече от думите?

Кой опитва да всее разкол и защо?

Защо преди опитите за вклиняване бяха “все едно с голо дупе таралеж да мачкаш”, а девет години по-късно успяха?

Ще струва ли скъпо профилактиката на мотора на ГЕРБ? Днес човекът, който каза, че “няма да има лято” е пратен да си почива. А вече се говори, че липсата на организация за следващите избори надвисва като страшен проблем над управляващата партия…

Признание ли бяха думите на Борисов или вратичка към оправдания при негативен резултат от изборите наесен?

Разочарованието и липсата на действие ли ще препънат ГЕРБ?

Ако “семейството”, “най-близкия” вече го няма - как и с кого ще се продължи напред? 

И най-важното - има ли връщане назад?

Политици, журналисти, членове и симпатизанти - всички очакват тези отговори на 7 юли. Дали изказването на Борисов не бе анонс за първата неделя на идния месец? Предстои да видим.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани