Откога християнското наследство е ценност на Европа?

Това е напълно автентичен въпрос от фейсбук, появил се под коментар на Кристиян Шкварек по темата за изборите в Истанбул. Поантата на коментара в общи линии беше тази, че ако в една държава се забелязва функционираща демокрация, това все още не прави държавата европейска. „Турция и турците – продължава Шкварек – не са и никога няма да бъдат европейци, защото не споделят общото християнско наследство, което определя този континент и цивилизация“. Мòре! Споделят го и още как! Докато продължават да държат Константинопол и докато около Юстиниановата „Св. Софѝя“ стърчат минарета, споделят християнското наследство с кеф.

Бедата е там, че турците споделят християнското наследство на Европа само дотолкова, доколкото заемат териториите му, без от това в душите им да се извършват някакви особени движения.

Понякога, настроен мечтателно от хубаво питие, се питам какво ли щеше да бъде, ако турците, идвайки в Европа, бяха приели християнството, както по-рано приеха и исляма при срещата си с арабите. Тогава просто Византия щеше да продължи да е Византия, че даже щеше и да живне с новите територии на османците, само дето на престола щеше да се възкачи друга, поредна династия. Но те и преди са се възкачвали – арабски, испански, македонски, арменски, пафлагонски, филипополски и какви ли още не. Защо до тях да не се нареди и една османска и нещата да си продължат со кротце и со благо? Ако османците бяха приели православието, сигурно така щеше и да стане – те и бездруго не промениха много империята в нейната административна част.

Ако османците бяха приели православието, какво ли щеше да е днес? Констанинополската интелигенция нямаше да се изнесе на запад с библиотеките си. Поземлената аристокрация нямаше да измести административната. Вероятно Средновековието и Ренесансът нямаше да се състоят или поне не и в този вид, в който ги познаваме. Европа сигурно пак щеше да се обедини, но столицата ѝ нямаше да бъде далечният, северен и див Брюксел, а примерно Сердика или Филипопол (за да няма напрежение, в Сердика да е европопарламентът, а във Филипопол – еврокомисията). Гърците щяха да се обявят за Европа на две скорости, за да не хрантутят мързеливите и крадливи германци от периферията, а Македония нямаше да допуска холандски черноработници – нека си стоят в Холандия и да отглеждат лалета по Програмата за развитие на селските райони и да внимават със злоупотребите, защото Никейският ОЛАФ ще ги гепи моментално!

Но да не се отплесваме в шеги и закачки. И така, под краткия, но справедлив коментар на Шкварек се бяха изсипали всевъзможни изказвания, едно от които под формата на въпроса, с който започнахме:

Откога християнското наследство е ценност на Европа?

Под „откога“ човекът очевидно имаше предвид „от къде на къде, мамка му!“, но отдолу се опитаха да му отговорят добросъвестно: „има-нема хилядолетие“, „от както свят светува“, „от последните 30-ина години не е“, „докато не легализираха свободата на религията и атеизма“. Всъщност въпросът:

– Откога християнското наследство е ценност на Европа?

е един от малкото въпроси, на които може да се даде съвсем точен и безспорен отговор:

– От Медиоланския едикт през 313 г.

Защо точно оттогава? Защото тогава Римската империя – по него време повече или по-малко синоним на Европа и като география, и като политика, и като дух – чрез Медиоланския едикт на Константин от 313 г. (превод на Сердикийския едикт на Галерий от 311) официализира християнството като легална равноправна религия. То е ценност дотолкова, доколкото като всяка религия е и нравствена система, а нравствените системи описват ценностите на хората, а пък е наследство дотолкова, доколкото е съществувало и се е развивало през предходните почти три века. Ето оттогава християнското наследство е ценност на Европа.

От онзи момент историята на Европа и историята на Църквата (християнството) са неразривно свързани чак до ден днешен, когато Европа не преустановява опитите да построи империята (ЕС) – проекция на Царството Божие или иначе казано: Раят на земята.

Шейсет и седем години след Константин и Теодосий ще издаде своя Солунски едикт, с който не само ще потвърди легитимността на християнството, но ще го направи единствено позволена държавна религия, забранявайки всички останали.

После за Запада ще дойдат тъмните векове, посред чийто мрак ще изгрее славата на Карл Велики, който ще изпита остра нужда от еманципация на императорската си власт от тази на Константинополския василевс. Това ще трябва да стане през Църквата, защото няма как иначе – империята е проекция на Царството Божие. Така Римската и Константинополската катедри ще започнат да се отдалечават една от друга, а с тях ще се отдалечат латинският и гръцкият свят, католицизмът и православието.

Така ще дойде трагичната, но и неизбежна 1054 година, когато двете църкви ще прекратят официално общението си, отлъчвайки се една друга. Потомците ще нарекат събитието „Великата схизма“, която продължава и в момента, въпреки някои неубедителни икуменически опити през 1965.

Близо три века по-късно ще дойде краят на Изтока; Изтокът пръв ще трябва да плати за греховете си. Когато османците спрат под стените на Константинопол, предпоследният василевс – Иоан VIII Палеолог – ще направи последен опит да сключи уния със Запада, надявайки се на политическа и военна помощ, даже и на кръстоносен поход (тогава Търнов ще е паднал от 42 години).

Въпреки Фераро-Флорентийската уния, Константинопол ще падне на 29 май 1453 г., когато ще загине и последният византийски император Константин ХI, съименник на първия – Константин Велики, основал града 1123 години по-рано.

През 1453 Западът остава сам със задачата да изобрети съвременния свят.

Основополагащите стълбове на съвременната европейска цивилизация са два.

На първо място е разбирането за човека и отношението към него. Какво гласи Новият завет? Сърцевината му може да се събере в едно изречение: обичай ближния като себе си, а Бог повече от себе си. Да обичаш другия човек, да се прекланяш до себеотрицание пред него, защото той е създаден по образ и подобие Божие – това какво е? Не е ли християнска ценност? Определено. От християнското разбиране за човека произлиза ренесансовият хуманизъм, върху който се гради философията на човешките права и свободи. Хуманизмът, правата и свободите не са ли европейска ценност? Със сигурност.

Вторият стълб е стремежът към истината. Юстин Философ (100-165) казва: „Разумът е погледът на душата, чрез който тя самата, без посредничеството на тялото, съзерцава истинното“. Тоест, разумът е най-силният познавателен инструмент на душата. Стремежът на душата към Истината (Бога) какво е? Не е ли християнска ценност? Категорично. От християнското разбиране за разума произлизат рационализмът и просвещението (нищо че чрез тях някои хора ще стигнат до атеизъм); от стремежа към истината се ражда, най-напред в манастирите, и науката. Разумният стремеж чрез наука към истина какво е? Не е ли европейска ценност? Иска ли питане!

От хуманизма и просвещението се раждат съответно демокрацията (не ми говорете за атинската – тя е нещо съвсем друго, съвпада само по име) и индустриализацията. На коя цивилизация са белези те? Не ми отговаряйте. Ако искате отговорете на онзи човек от стената на Шкварек откога християнското наследство е ценност на Европа.

Дори и атеизмът е християнски, защото атеистът не прави друго освен, като непокорно дете, да отрича собствените си корени. Без църква няма антиклерикализъм, както и без Бог няма атеизъм. Молецът е отрицание на гъсеницата, но от него не може да произлезе нищо друго, освен гъсеница.

Ето на такива мисли могат да наведат човека едновременното четене на новини за местните избори в Истанбул и коментарите на хората във фейсбук. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.