Населението на Китай доближава внушителната цифра милиард и половина и това е респектиращо. Хората там са управлявани от един човек, който е начело на единствената Китайска комунистическа партия (ККП). Изключенията са Макао и Хонконг, които се управляват под лозунга: една държава, две системи. Двата града са бивши колонии, португалска и британска, и са с особен статут. Там самоуправлението и демокрацията все още съществуват, но бъдещето е ясно - това е част от територията на държавата и се очаква пълно присъединяване към порядките и законите на континентален Китай.
Високият (метър и осемдесет) 66-годишен президент и генерален секретар на ККП, Си Дзинпин често е наричан "новият Мао", заради едноличната му власт, която е без прецедент след средата на миналия век в огромната държава. Миналата година конституцията бе променена и оттогава постът му е безсрочен, както и този на вицепрезидента. Разбира се международната общност критикува в негативен план тези изменения. Но за разлика от Мао, този човек е отворен за света и, дори според думите му, има желание да оформи "общо бъдеще за човечеството". Подобна амбиция няма как да не е притеснителна за нас, хората от свободния свят, предвид условията, в които гражданите на Китайската република живеят. Разбира се, да поставим Китай в изолация, каквато китайците познават от близкото си минало, едва ли ще помогне, но факт е, че западните лидери все по-често отблъскват амбициите на Си. Поведението на САЩ е добър пример в това отношение. Великобритания също заплаши със сериозни последици Китай във връзка с протестите в Хонконг.
За кратък период от време Си Дзинпин (поел властта като ръководител на ККП в края на 2012 г.) успя да наложи абсолютен контрол над партията и държавата при забележителното запазване на икономическа свобода и растеж, вече осигурени от политиката на предшествениците му. Военната мощ на Китай също пропорциално нарасна и днес предизвиква загриженост, особено сред съседите и. Не бе неочаквано, че вътрешните и външите предизвикателства за такъв тип лидер също ще се увеличат и това се случи: икономическият растеж се забави, търговската война със САЩ се ускори, а вълненията в Хонконг подсказват, че китайците едва ли доброволно ще приемат да ги превърнат в богата витрина на комунистическа държава, в пример за спокойствие и дисциплина сред бурното световно море на увеличаващи броя си демокрации. Още повече, че бе съживен култът към личността на ръководителя. За живота на Си вече има издадени книги, анимационни филми, поп песни и дори са създадени танцови съчетания. Селото, в което преди години е бил изпратен на работа, се е превърнало в "храм", украсен с комунистическа пропаганда и стенописи възхваляващи годините на неговия възход. Но големият въпрос за близкото бъдеще е как президентът ще поддържа авторитарната си власт и легитимността си в очите на света и китайските граждани.
Във вътрешен план положението никак не е оптимистично по отношение правата и свободите на китайските граждани. Затвърждаването на позицията и популярността на Си Дзинпин бе съпроводена от затягане на идеологическата дисциплина в ККП и атака срещу широко разпространената корупция. Елитите бяха разтърсени, а страхът сред редиците им помогна на новия лидер да разчисти съперниците си. Поддръжниците му използваха тези прояви, за да създадат около личността му ореол на мъдрост и добронамереност, невиждани от времената на "Великия кормчия" - Мао Дзъдун. Анализът на управлението дотук показва следното: все по-силна консолидация на власта му; налагане на послушание в партията и утвърждаване на партийния контрол в армията. Страната бе покрита със системи за наблюдение, достъпът до страници и социални мрежи се ограничава и контролира, а от медиите се изисква безспорно съобразяване с властта. Стотици хиляди мюсюлмански уйгури бяха затворени в лагери за превъзпитание. Всичко това говори за един все по-нервен лидер, загрижен за своето виждане към постигането на "китайската мечта". Днес той лично отговаря за почти всички ключови органи, които наблюдават икономическите реформи, външните работи, вътрешната сигурност, иновациите, технологиите и други. За още по-голяма сигурност в бъдещата "нова ера" на "национално подмладяване", бе организирано включване на "Мисълта на Си Дзинпин" в устава на ККП. Чест оказвана досега само на Мао.
На сцената на външната политика Си изглежда не по-малко амбициозен. Сред най-ярките му постижения са стартирането на Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура, твърда политика с Япония за утвърждаване на китайските претенции в Южнокитайско море и най-смелото - инициативата му за съживяване на древния "Път на коприната". "Един пояс - един път" е геополитическа стратегия, свързваща Китай чрез търговия, инвестиции и инфраструктура, в цяла Евразия и извън нея. Критиките срещу тази инициатива са свързани с желанието да се разшири влиянието на комунистическата държава в чужбина, обременявайки по-бедните страни с дългове, както и с прилагане на непрозрачни практики на финансиране, управление и неспазване на международно приетите норми и стандарти.
Реформите, в съчетание с репресии, без съмнение, създават врагове сред китайския елит. Сред широката публика също расте недоволството предвид все повече увеличаващата се разлика в доходите. Политиката концентрира богатството във все по-малко ръце. И колкото да ни се струва абсурдно, Китай се изправя пред демографска криза. Населението остарява, а се раждат все по-малко деца. Но най-голямото предизвикателство пред президента е как да продължи да поддържа икономическия растеж и социалната стабилност, без да губи абсолютния контрол на ККП. Политически и икономически реформи биха осигурили просперитата, но биха и създали условия за подкопаване на еднопартийното управление. Дали прилаганите и представени като абсолютно необходими, предхождащи мерки за строг контрол, идеология, пропаганда и наблюдение няма да доведат до стагнация? Или още по-зле - до нестабилност? Предстои да научим. Защото по всичко личи, че Си Дзинпин е избрал точно този курс.