Бебето като атентат срещу правата и свободите

1
2
3
4
5
6
7
8
9

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е второто. Никога не забравяйте, че рекламистите не са глупаци. Когато се правят на глупаци или когато вас ви правят на глупаци, то е единствено защото така са преценили своята target group. Послание като „селфи с дете събира повече лайкове във фейсбук“ говори единствено за това, че проповедникът проповядва на езика на индианците. Иначе няма да го разберат. Ако отправяш послания към човек, за когото са важни „селфитата“ и „лайковете“, „френдвънето“ и „ънфрендването“, „шервънето“ и „рипортването“, естествено че тях ще му размахваш пред лицето.

Да, кампанията не е интересна. Тя е посветена на безспорен обществен проблем и спорни могат да бъдат само нейните изразни средства. Ние обаче с тях няма да се занимаваме. Много по-интересни са реакциите против кампанията.

Като форма те са обичайните либерални крясъци на ощетена индивидуалност, имаща неотменимото право пъстро и шумно да изразява себе си по стъгди и по мегдани, но по съдържание са по-поучителни.

Излиза, че прогресивната общност (главно в дамската си част, колкото иначе да е еманципирана и равноправна) се чувства потенциално осквернена дори само от мисълта за майчинство.

„Престъпление е – казват те (перифразирам) – да агитирате хора под 30 (!) години да раждат! Та те са още малки, те не знаят, те не могат да си представят какво бреме е да имаш дете. Трябва да му отделяш време, да поемаш отговорности, да си стоиш в къщи, да не ходиш на купон, да не ходиш на хепънинги и перформанси, ще ти остават по-малко пари за пътувания, защото ще трябва да купуваш дрешки; ще ти остава по-малко време за развлечение! Ужас!!! Не лъжете децата (под 30 г.), не ги манипулирайте да стават родители, не разсипвайте живота им!“.

Разбрахте ли защо хората не бива да имат деца? Защото здравеопазването и образованието още не са на нужното ниво; защото не са решени проблемите с домашното насилие – дето се вика, една Истанбулска конвенция не могат да приемат, пък тръгнали да ми зачеват и да ми раждат деца! По тази логика, ако не искаш да ти разбиват къщата, живей на улицата!

Наш „пиар експерт“, също превъзбуден от кампанията, реши да обясни как се правят тези неща. За да убедиш хората да имат деца, първо трябва да ги запознаеш с необходимите условия. Какво трябва да е налице, преди да си говорим за раждане на деца? Следват 21 (двайсет и една) точки с „условия“, сред които: хубави тротоари за количките, всички сгради да са достъпни за колички, болниците да са чисти и приветливи, записването в детски градини и училища да е лесно, висшето образование да е на световно ниво, да няма домашно насилие, родителите да не работят в чужбина, да не оставят децата на баба и дядо и т.н., и т.н. Докато не се изпълнят всички тези поне 21 условия, че и подобните на тях, които биха хрумнали някому – никакво раждане на деца! Чудно как човечеството е стигнало дотук, размножавайки се без скоростни тротоари. Вероятно в Африка и Латинска Америка (пък и в циганските махали) въпросът с домашното насилие е решен, болниците са приветливи, всички сгради – дори и незаконните, дори и бидонните вили – са достъпни за бебешки колички с деликатно окачване, а университетите са на нивото на Харвард. Иначе не можем да си обясним бурната тамошна раждаемост.

 

„Тялото си е мое! – казват осъзнатите маси. – Тялото ми не е национална машина за бебета!“ А за какво: за безопасен и разнообразен секс, ежедневно обогатяван с нови и неизпитвани досега усещания? Понякога имам чувството, че за тези хора абортът е манифестация на достойно гражданско поведение, зов за свобода и прогрес, докато бременността и майчинството са срамен атавизъм, ехо от пещерите, когато питекантропът е ходел на лов, а питекантропката е отглеждала питекантропчетата му в очакване той да се върне с мръвка на рамо.

Кои са всъщност тези хора?

Това са хора, които си въобразяват, че е възможна вечната младост, вечното безметежно и безотговорно детство. Как да искат собствени деца, когато самите те още не са се отказали от детството и гледат възрастните в ръцете, защото възрастните са длъжни всеки ден да им носят играчки. Едно време децата бързаха да станат възрастни, днес възрастните искат да са деца. Те искат „вечна младост“ поне на духа, нищо че не са съвсем сигурни какво е „душа“ и какво е „дух“. Ако някой дръзне да им намекне, че е време да поемат известни отговорности, те гледат на това като на посегателство. Обратно – перманентното забавление за тях е базисно и неотменимо право. А, съгласете се, родителските грижи не са баш забавление. Зловещо е, когато човек приема себе си за най-важен на света и не може да мисли за нищо и никого извън себе си; тогава той се превръща от личност в самотен индивид. Този индивид е научен да мрази семейството, да не се плоди, за да не остане от него и следа върху лицето на Майката Планета.

Затова тези хора обикновено нямат семейства, нямат и деца, но отказват да приемат това за отклонение от нормата, а изкарват семейните и родителите ненормални. Няма да оставят след себе си човек, защото ще оставят нещо друго! Какво бе, нещастник, какво ще оставиш след себе си?

Хората, които създават семейства, които раждат и отглеждат деца, обикновено „оставят след себе си“ много по-ценни неща всеки в своята област, защото са хора трудолюбиви, способни на отговорност, на дисциплина, на скромност и себеотрицание, на смирение и любов, на грижа и нежност, на компромис и прошка. Кампанията на Иван и Андрей не е за тях. Кампанията е именно за онези, които подскачат по бельо на улицата и викат: тялото си е мое! Кампанията е за всички, които независимо дали имат или нямат свои деца, считат родителството за нещо обременяващо, ощетяващо и даже позорно, за нещо, което им пречи „да бъдат такива, каквито са“ и да „грабнат мига“.

Днес много хора са болни. Крещят за щастие, но колкото повече крещят, толкова по-нещастни стават, защото са забравили къде да търсят щастието. А лукавият самодоволно потрива ръце. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани