Драги сърепубликанци! Изненадите валят една след друга! След като Спаси София издигнаха кандидат за кмет, Иван Гешев стана единствената кандидатура за главен прокурор, сега и Слави Трифонов влиза, вече официално, в политиката. Каква поредна футболна драма!
Както многократно съм писал – аз съм последният човек, който би тръгнал да защитава Трифонов по редица причини, с уточнението, че става дума единствено за политическите му изяви, а не за екранните. Защото дори в България, да си три десетилетия на екран, през част от които без конкуренция по рейтинг, все означава нещо.
За да отметнем техническата част - Трифонов закъсня с политическия си проект, безкрайно закъсня, а времето бързаше. Без съмнение той ще бъде фактор при парламентарни избори, но всепобедният месиански марш, който му се искаше да се случи е твърде малко вероятен.
Идеологически партията на Трифонов е точно… Да, България – няма ляво, няма дясно.
Трифонов, обаче, има жокера, да бъде възприеман като антисистемен играч, а не като партията на разсърден бивш министър. За това след малко.
Нулевата изненада на включването на Трифонов в политиката може да съперничи единствено на тотално неизненадващите реакции.
Впечатление направиха, на първо място, повечето партийни „инфлуенсъри“ – от ГЕРБ до БСП, от Патриотите до ДПС, които вкупом се впуснаха да обясняват колко лошо било включването на Трифонов в политиката. Разбира се, това е нормално, предвид, че на всички им се отваря още един фронт. Противно на очакванията, най-големите губещи гласове директно към Трифонов, не са Патриотичните формации, а именно ГЕРБ и БСП, което обещава изключително интересни коалиционни формати. Подсказка – всеки от гореизброените ще направи пътека до Седем-Осми, при прогнозните десети процента на „Няма такава държава“ за коалиция.
Най-интересни разбира са реакциите на самообявилия се „интелектуален и стопански елит“, който е останал в крайната заблуда, че е носител на някакъв антисистемен вот, при положение, че почти всичките му лица са бивши участници в едно или друго управление (най-вече последното в коалиция с ГЕРБ) и Трифонов, ще им вземе точно този вот. Силно се съмнявам, че партията на шоумена и „Демократична България“ делят електорат – и сравнението му не е задължително в полза на вторите. Линията тук е, че бидейки създаден (от ДС, Путин и…знаете си ги, че „все някой друг е виновен“) той е създаден именно с целта да открадне чутовните стотина хиляди гласа на ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ и „единственият свестен политически субект“.
Втората линия, разбира се е основно застъпена от „лелките живеещи в чужбина“ (като диагноза, не като определение за възраст), продължена от сбърчените дребнобуржоазни нослета на същите, които преди година-две се възхищаваха на „дълбоките социални послания“ в музиката на Азис. Линията разбира се е тази, че Трифонов е чалгар, простак, некадърник и т.н. Всички, които биха гласували за него – тоже. И това не е нищо ново под слънцето – мечтата на дребната буржоазия винаги е била да имитира аристокрацията във всичко, докато своевременно я мрази. Обикновено това завършва като обикновена парвенющина, поради културни и генезисни пресупозиции. В крайна сметка, по-точно толкова нелеп начин изглежда и атаката по такава линия, точно от тези хора. Алеко го е написал, ако случайно сте прочели и нещо друго освен сърцераздителни постчета във фейсбук с откъслечни цитати от Бай Ганьо – „Пази Боже сляпо да прогледа“
Политическият проект на Слави Трифонов има далеч по-големи проблеми от „Комбайнеро-интелигентската“ (което между другото е доста добро определение за хората от предния абзац) – и те са на първо място заявката, че „че няма ляво, няма дясно, ей сега ще дойдем ние и ще се оправи всичко“. Никога не сме го чували преди, нали?
Втората е липсата на какъвто и да политически опит – въпреки многократните опити на шоумена да успее да завърти някакви политически лица около себе си, просто удря на камък.
Освен харизма, разпознаваемост и рейтинг е нужно на първо място хора, които разбират от избори и евентуално хора, които разбират от политика. Защото както се вижда все по-ясно – само с калинки не се получава. Ако сте чули, че един друг бивш министър е човек на Трифонов и ви иска пари или ви обещава депутатски места - не е вярно, това е алпийска фирма "Дъглас", а Никито, техните го търсят да го бият.
Трето и четвърто са отношенията на Трифонов в миналото с хора от…сенките, както и това с премиера Бойко Борисов. За първите не са инсинуации, а лично признание на Трифонов. Което трябва да бъде изчистено – пак от самия него. Второто също трябва да бъде, ако шоумена иска действително някой да му повярва, че е алтернатива, а не само поредната патерица.
Иначе епохата на месианството в българската политика поотмина.