Двуверижен ДНК-вирус е причината за евтаназията на прасетата

Напоследък, ежедневно в новините, присъства темата за Африканската чума по свинете (АЧС). Заразата, на англ. African swine fever (ASF), се получава от двуверижен ДНК-вирус от семейството Asfarviridae. Болестта се характеризира с хеморагична (вирусна) треска, с високо ниво на смъртност при домашните свине. АЧС е ендемична зараза в Тропическа Африка (Субсахраска), но съществува и в дивата природа, като се предава от бълхи, диви и речни свине и африкански глигани. Заразата не застрашава човека, но е изключително опасна за животните. Как се появява АЧС в Европа?

За първи път болестта е регистрирана през 1960 г. в Португалия, при внос на свинско месо от Ангола. Вирусът бързо намира гостоприемник в полудивата иберийската свиня (подобна на източнобалканската) и се разпространява толкова бързо, че само след няколко месеца прониква и в Испания. След по-малко от десет години, в Италия се появяват случаи на африканската чума при свине, които са яли хранителни отпадъци, събирани от летището в Рим. В края на 70-те, на о-в Малта, разпространението на заразата е резултат от подобна ситуация: животни, хранени с останалата по корабите храна. По същото време, огнище на болестта е установено и на о-в Сардиния. Заразата идва от диви свине, отглеждани при пасищни условия, консумирали боклуци по паркингите на магистралата между Каляри (в южната част на острова) и Сасари (в северния край). През 1986 г., африканската чума по свинете стига до Холандия, където две стада са пострадали, изхранвани с ядивни отпадъци от болници и ресторанти. Инфекцията е ликвидирана в държавата, след евтаназията на 6641 животни. Въпреки бързите и ефикасни мерки, само година по-късно, болестта е регистрирана и в Белгия. Смята се, че АЧС е донесен с колбаси, закупени от Португалия и 12 ферми (с общ  брой 33763 свине) са пострадали.
 
През последните двайсет години продължават да се появяват нови огнища на различни места из Европа и Азия. През 2007 г., в района на пристанището в Поти (Грузия) е регистриран АЧС. Поставянето на точната диагноза, отнема на грузинците два месеца, защото първоначално болестта е била смятана за цирковирусна инфекция. Бързото разпространяване води до 72 огнища из цялата страна за период от една година. По същото време, африканската чума по свинете стига и до Армения (на 71 места), и Чечения, където е пренесена чрез диви свине. През 2008 г., заразата прониква и в Азарбейджан, Северна Осетия, Ингушетия, Краснодарски край, Ставрополски край и дори чак в Оренбургската област. Година по-късно, АЧС става проблем за всички страни от Задкавказието и Южна Русия. Улесняването на достъпа на вируса до България, се осъществява чрез фериботната връзка Бургас – Поти, както и чрез самолетните полети между родината и Армения и Грузия. Разпространението на болестта продължава и през 2012 г., когато е регистрирана в Беларус, откъдето диви свине пренасят вируса до Литва, Полша и Латвия, където е забелязан през 2014 г. По това време, огнища се появяват и в Естония. Но какво се случва с болестта, толкова опасна и същевременно толкова лесна за разпространение?

Вирусът на АЧС е двадесетопръсттен, двуверижен ДНК-вирус с линеен геном (наследствена информация), съдържащ около 150 гени, покрит от протеинов капсид (предпазна обвивка) и прилича на няколко често срещани вирусни хеморагични трески. Африканската чума главно напада моноцитни клетки (тип левкоцити, бели кръвни телца, изграждащи адаптивен имунитет) и магрофаги (бели кръвни телца на имунната система, които поглъщат чужди тела). Механизмът на ендоцитоза (процес, при който клетка поглъща частици от околната среда) е неясен, но се знае, че се осъществява чрез определени рецептори на гостоприемниците. Вътре в клетката, вирусът кодира ензими (молекули, катализиращи биохимични процеси в клетката), които са нужни за репликацията и транскрипцията (пренасяне на генетична информация от ДНК върху РНК) на генома, структурни протеини и такива, които са нужни за оцеляването на АЧС и неговото разпространение. Докато вирусът се развива и следва жизнения си път, променя повечето, по-често всички органели в клетката, като по този начин “завзема” гостоприемника си. Механизмът на зараза и разпространение на АЧС, е главната причина за липсата на ваксина против болестта. Лекарствата, които могат да въздействат на вируса, оказват влияние и на клетката, в която се намира той и е много трудно да направи разграничението. Но по какво се различава АЧС от хеморагичните трески?

Заразените свине, първоначално вдигат висока температура, следва загуба на апетит и депресия. При бели и по-светли животни, крайниците добиват син цвят и се забелязват кръвоизливи в ушите и по корема. При група заразени свине, се наблюдава как се събират на едно място, често сгушени заедно, треперещи и със затруднено дишане. Ако се наложи да се изправят, прасетата са нестабилни. Няколко дни след инфекцията, животните изпадат в кома и умират. Диагнозата на болестта се установява чрез специален клетъчен анализ или чрез изолация на вируса от кръвна плазма, лимфни възли или далака на свинята.
Ерадикирането (изкореняването) на АЧС е главната и най-важна цел стопанствата и докато учените работят усилено, за да намерят ваксина, евтаназията на заразените животни е за жалост най-ефикасния начин за справяне с проблема. Въпреки това, вирусът на Африканската чума по свинете е много устойчив, не само сред живи индивиди, но и в изпражненията на заразените свине, в свинските трупове, в прясното свинско месо и от продукти, направени от него. Нужни са подходящи дезинфектанти, за да се инактивира в околната среда, както и стриктно спазване на санитарните изисквания.