Представете си едно бъдеще, в което летите в космоса по същия начин, по който пътувате със самолет до друга държава. Отивате на космодрума. Чекирате си багажа, взимате си бордната карта, проверяват ви, насочвате се към гейта, качвате се на космическия кораб и отлитате към неизвестното.
Интересното е, че пиша тези редове, при положение че това бъдеще вече трябваше да е настояще. Спомням си какво беше настроението през 2004-та година, когато първите космически туристи бяха излетели до Международната космическа станция на борда на руски кораби, а американският космически самолет „СпейсШипУан“ проведе три суборбитални космически полета. Само че „СпейсШипУан“ бе малък и тесен, т.е. твърде неудобен за заможните хора, които искат да се насладят на гледката на Земята от космоса. В края на същата тази 2004-та започна строежът на по-големия самолет „СпейсШипТу“ под шапката на конгломерата Върджин Груп на Ричард Брансън. А през 2006-та в щата Ню Мексико бе положено началото на конструкцията на космодрума Спейспорт Америка. Намерението бе най-късно до 2009-2010-та да започнат туристически полети и пилотираната космонавтика да стане масово явление.
Но нищо подобно не се случи. Мащабирането на „СпейсШипУан“ до големия „СпейсШипТу“ се оказа по-сложна задача, отколкото мнозина предполагаха. Датата на първото изстрелване започна да се отлага със всяка следваща година, а Върджин Галактик преживя две трагедии. Мечтите за космически туризъм изглежда измряха напълно през 2011-та година, когато старите американски совалки бяха пенсионирани и всички места на борда на руските „Союз“-и бяха заети за нуждите на програмата на Международната космическа станция – т.е. не останаха свободни места за платени посетители. Що се касае до космодрума Спейспорт Америка, съоръженията му бяха построени, но те пустеят. В тях няма космически кораби. Преди няколко години американският писател и художник Джек Мърфи посети Спейспорт Америка и сподели: „Чувствам се като в Джурасик парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да нахлуят“.
На 12-ти август обаче жителите на Ню Мексико станаха свидетели на неочаквана промяна. Самолетът „Ийв“ на Върджин Галактик напусна изпитателния космодрум в Мохаве, Калифорния, и кацна на пистата на Спейспорт Америка, където ще остане за постоянно. „Ийв“ не е просто обикновен самолет – той представлява въздушна платформа, от борда на която се изстрелват космическите кораби „СпейсШипТу“. За пръв път усещаме признаци, че дългообещаното космическо бъдеще наближава – със сериозно закъснение, но все пак ще дойде. Скоро след „Ийв“, на космодрума ще бъде разположен и първият напълно готов космически кораб от серията „СпейсШипТу“ - „Юнити“. Междувременно се появиха сведения, че в Мохаве се готви разработката на нов самолет-носител по подобие на „Ийв“, а два други космически кораба са в напреднал етап на конструкция.
Последната една година бе изключително успешна за Върджин Галактик. През декември 2018-та „Юнити“ бе изстрелян за пръв път над 80-километровата височина, която в САЩ обозначава началото на космическото пространство. Това бе първият пилотиран космически полет, проведен от американска територия след приключването на програмата „Космическа совалка“ през 2011-та. Двамата тестови пилоти Марк Стъки и Фредерик Стъркоу бяха официално признати за астронавти. А през февруари тази година „Юнити“ полетя отново в космоса, този път с трима души на борда – летците-изпитатели Майкъл Масучи и Дейв Маккей, както и първата жена-комерсиален астронавт Бет Моузес. След това корабът бе върнат обратно в производствената сграда, за да бъде екипиран с нова кабина – т.е. да бъде обзаведен с нужния лукс за туристически екскурзии. Очакванията са през есента или зимата на 2019-та тестовите полети да бъдат възобновени отново, този път не от Мохаве, а от Спейспорт Америка, след което ще започнат комерсиалните мисии.
Дали и кога това ще се случи? Въпреки сериозния напредък през изминалите месеци, някои поводи за скептицизъм остават. Тук не става въпрос за това дали космическият кораб е в състояние да достига космоса според някаква държавна дефиниция – ясно е, че може да го прави, при това вече го направи два пъти. Въпросът е дали той ще може да изпълни основната си цел, за която е създаден – редовни пътнически полети, които същевременно генерират печалба. Напомням, че американските космически совалки бяха конструирани именно за тази задача – да направят пилотираните полети общодостъпни. И макар че те изведоха повече хора в космоса от всеки друг пилотиран кораб (включително руските „Союз“-и), макар че позволиха изстрелването и сервизното обслужване на обсерваторията „Хъбъл“, макар че без совалките нямаше как да бъде построена Международната космическа станция, ако трябва да съдим програмата „Космическа совалка“ на базата на основната ѝ цел, то в такъв случай тя беше провал. Ще отмине време, преди да стане ясно дали Върджин Галактик ще успее в тази задача. Вярно е, че за разлика от совалките, които са орбитални кораби, корабите от серията „СпейсШипТу“ са суборбитални – т.е. те излизат в космоса за няколко минути, след което се връщат. Но и суборбиталните мисии са трудни за изпълнение – пак е нужен ракетен двигател, който да те изстреля на голяма височина.
Добрата новина е, че Върджин Галактик не са единствените и вече си имат сериозна конкуренция. Блу Ориджин, компания, основана от Джеф Безос, също провежда изпитателни полети на суборбиталните си кораби „Ню Шепърд“ - макар че те все още не летят в пилотиран режим, вече извеждат полезен товар в космоса срещу заплащане. Орбиталните кораби на Боинг „Старлайнър“ и на СпейсЕкс „Крю Драгън“ също ще могат да извеждат туристи в орбита, дори до Международната космическа станция. „Крю Драгън“ вече летя до МКС през март на пробен безпилотен полет, а през септември очакваме първата пробна мисия и на „Старлайнър“.
Последните месеци на 2019-та година и първите на 2020-та ще са решаващи, за да разберем какво ще е близкото бъдеще на комерсиалната космонавтика и дали ще се сбъднат по-оптимистичните или по-песимистичните прогнози.