Стволови клетки за трансплантация на органи и тъкани

Клетъчната или органна недостатъчност може да бъде причина за болест. „Рестартирането” на засегнатите тъкани не винаги е възможно, но заменянето им е. Поради липсата на налични органи и клетки за трансплантация, учените съсредоточават вниманието си върху „създаване” или  „възпроизвеждане” на въпросните „части” при лабораторни условия. Използват се и стволови клетки. Те притежават способността да се самовъзстановяват и да се диференцират (развиват) до различни класове от специализирани клетки. Тази тяхна особеност им позволява да действат като „ремонтна система” на тялото, снабдявайки го с други видове клетки. Проблемът е, че такива клетки, извлечени от един пациент, понякога се отхвърлят от организма му.
 
Преди няколко години учени успяват да идентифицират протеините - активиращи гени, с които е възможно да се препрограмират възрастни клетки. Това откритие е от изключителна важност, защото чрез този процес, клетките могат да си възвърнат степента на развитие на ембрионални стволови клетки, които от своя страна могат да се диференцират във всички от специализираните клетки и тъкани. Теоретично погледнато, е установен неизчерпаем източник на клетки, но на практика, при възстановяването на органи и тъкани от клетки, извлечени от пациента, не е сигурно дали те ще успеят да се „завърнат” отново в същото тяло. Все още се водят дебати и спорове за това кои са най-добрите клетки, от които да се регенерират ембрионални стволови клетки, но най-големият проблем си остава имунното отхвърляне.

При трансплантирането на нови клетки, както и при органи, новите „части” са податливи на атака от имунната система на организма. Всяка клетка, идваща от друго тяло, е покрита с различни протеини, наречени антигени на тъканите, които я определят като „чужда”. Белите кръвни телца, които предпазват организма от бактерии, вируси и неразпознаваеми тъкани, нападат новите клетки и ги унищожават. При трансплантации, лекарите дават на пациентите високи дози лекарства, потискащи имунната система, като по този начин предпазват организма от подобна реакция. Проблемът с тази процедура е, че въпросните медикаменти имат значителни странични ефекти. 

За да се избегнат всички тези проблеми в бъдеще, учените се надяват да създадат библиотека от стволови клетки с различни характеристики и антигени на тъканите. Идеята е подобна на тази при съвместимостта с кръвните групи. Както те си съответстват, така и различните стволови клетки ще подхождат на различни пациенти. Докато се стигне до този вариант, засега се извличат клетки от пациент за самия него. Така автоложните стволови клетки „произведени” директно от индивида се диференцират в нужния тип клетка. Смята се, че при наличието на същите антигени на тъканите, новите клетки няма да бъдат разпознати от имунната система като чужди и тялото ще приеме трансплантацията без проблем. В дествителност това не се случва. Проф. Тобиас Дюс от Университета в Калифорния открива, че при най-малките промени в ДНК, по-точно в ДНК на митохондрията на клетката, имунната система се активира и я възприема като чуждо тяло. Митохондриите са малки части, със собствени гени, които осигуряват енергия за цялата клетка. Всяка клетка притежава много митохондрии, което означава, че има няколко копия на тяхната ДНК. При спонтанни промени (мутации) на гените на митохондрията, формата на кодираните протеини се видоизменя и след процеса те са различни и се наричат неоантигени, в следствие на което тялото ги разпознава като чужди.

Екипът на Проф. Дюс стига до извода, че това се случва при репрограмирането на клетки в ембрионални стволови клетки, което ги прави трудни за трансплантиране при същия пациент. Модерните технологии и уреди за редактиране на гени са потенциално решение на проблема. Учените от групата на проф. Дюс променят гените на стволови клетки, извлечени от мишка или човек, които успешно трансплантират в други мишки с различни характеристики на тъканите. Този успех дава начало при произвеждането на универсални клетки, а то от своя страна ще улесни лечението на много болести.