Козметика от миналото

Използването на грим не е модна тенденция, а е обичайна практика в човешката история през вековете. Учени откриват, че бои и козметика са били синтезирани още преди 3500 години. Интересеният факт излиза наяве с помощта на изследоватлески разработен метод за датиране на неорганични карбонатни молекули, соли на въглеродна киселина, съдържащи карбонатен анион (CO3 2-). Използвайки този метод, учените установяват възрастта на запазени материали, намерени в египетски и гръцки гробници.

При определянето на възрастта на даден предмет, най-често се използва радиовъглеродно датиране. Това е физически метод за радиоизотопно датиране на биологически останки, предмети и материали. С други думи, се измерва съдържанието на радиокативния изотоп на въглерода, Въглерод 14 (14 C), в сравнение със стабилните изотопи на елемента. При всички живи организми, съотношението между Въглерод 14 и Въглерод 12 е еднакво с това в атмосферата, защото при жизнените процеси, произтича непрекъсната обмяна на въглерод с околната среда. При смърт на организъм, този процес се прекратява и броят на ядрата на Въглерод 14, които са в него, намаляват в съответствие със закона за радиоактивното разпадане. Съответно възрастта може да се определи по броя на неразпадналите се ядра.

Този метод е идеален за органични молекули, но се смята, че основните компоненти на античните бои и козметика са оловни карбонати (PbCO3), които са неорганични (съдържащи метали) съединения и тяхното датиране е много по-сложно. Екипът на д-р Лусио Бек от Университета в Париж-Сакле, се фокусира върху разработване на нов метод. Учените правят невероятното откритие, при производството на оловни карбонати, атмосферен въглероден диоксид (CO2), който съдържа Въглерод 14, се инкорпорира в съединенията. Благодарение на това, е възможно да се установи възрастта на предмета, както и да се установи разликата между синтетични оловни карбонати и такива с естествен произход.

Екипът на д-р Бек изследва материали от музея "Лувър". Най-интересните предмети са руж на прах, открит в гробница в Еретрия (Гърция) и разновидни пигменти, намерени в египетски погребални камери, построени по време на управлението на Аменхотеп III и Тутанкамон. Резултатите от радиовъглеродното датиране са съпоставени с възрастта на други предмети, намерени в близост. За определяне на техния състав, се използва ускорителна масспектрометрия. Това е метод за анализ на вещество чрез определяне на отношението на масата към заряда и количеството заредени частици, образуващи се при въздействие върху веществото с цел йонизация (процесът на образуване на йони от неутрални атоми или молекули).

При предмети, чиято възраст съвпада с тази на гробницата, в която са открити, учените установяват, че карбонатите в тях, са били синтезирани. При карбонатите, които са много по-стари от "обстановката" им, е логично да се предположи, че са били естествено създадени. Египтяните са използвали натурален оловен карбонат (PbCO3), който са извличали от местни мини. Интересното е, че са успели да произведат собствена продукция фосгенит (Pb2Cl2CO3). Това съвпада с откритията, направени от екипа на д-р Бек, че част от козметиката е от естествени материали, а друга е направена от човек. Това знание за химични реакции, изчезва и се появява чак  хиляда години по-късно - при гърците, които синтезират оловен карбонат.

Колкото и невероятни да са откритията за козметичните процедури на египтяните от преди 3500 години, методът за доказване е уникалното събитие за научната общност. Според д-р Бек, техниката ще може да се използва и за удостоверяване истиността на антични произведения на изкуството, съдържащи оловен карбонат. С подобна методика, много заровени и неразгадаеми тайни могат да бъдат разкрити и това знание да даде повече информация за възможностите и навиците на нашите предци.