Може, особено ако тълпата е въоръжена и полицията, както и военните, се присъединят към желаещите промяна. Не това се случва във Венецуела. Не се случи преди години и на площад "Тянанмън". Тогава, през юни 1989 г., китайският комунистически режим изкара танковете и приключи с исканията на студентите за демократични промени. Огромните маси от хора през 2011 - 2013 г. на площад "Тахрир", в Египет, в крайна сметка "спечелиха" нова диктатура, а тези от площад "Таксим" в Истанбул не само не свалиха Ердоган, а напротив - заздравиха и увеличиха правомощията му. Безредиците в Техеран през 2017 г. не причиниха края на аятоласите, а днес продължителните протести на жълтите жилетки във Франция, както и тези, на хората с чадърите, в Хонконг нямат особен успех. У нас доминираното от БСП правителство на Орешарски оцеля повече от година и не множеството, което крачеше всекидневно от площад до площад, го свали от власт.
Напоследък причината Венецуела да не е част от новинарските заглавия, е безизходицата, в която изпадна тълпата, настояваща за промяна във властта. Липсват публикации, съобщаващи за промяна към по-добро или изобщо към някаква промяна. Описва се само мизерията на гражданите. Страната е в застой, изпаднала е в невероятна бедност, а строгите санкции от САЩ вещаят още по-лоши дни. Икономическият крах на Венецуела е тъжен факт и може да се определи като трагичен, предвид богатата на петрол земя. Преди дни виждахме от екрана на телевизора огромни множества, които владеят улиците, както и нов, млад и енергичен президент. Признат бе от най-могъщите държави на планетата. Видяхме и виновника за упадъка, който активно е поддържан единствено от безполезната за благоприятно развитие на процесите Русия. Но Мадуро е подкрепян не само от Путин, но и от венецуелските военни, които държат не само на властта, но и на сигурността на своите привилегии.
Може да се предположи, че революцията се отлага поради грешните сметки на опонента на Мадуро - Хуан Гуайдо. Беше заблуда да обърка тълпата с властта. Още повече, че виновникът за ужасяващата криза също успява да събере тълпи от демонстранти в своя подкрепа. Проблемът е, че хората рано или късно се прибират вкъщи. От Гуайдо се очакваше така да проникне в армията, че да бъде подкрепен отвътре. Вероятно агентите му не успяха да предложат достатъчно добри стимули, а и САЩ не оказа сериозен натиск. В крайна сметка венецуелската опозиция бе принудена да се оттегли на меланхолични и разтегливи във времето разговори с представителите на Мадуро в норвежката столица Осло.
Кръглите маси наистина са стабилна институция, но вън от тази висша форма на диалог стоят уличните вълнения. Преди години пророкуваха, че социалните мрежи ще направят така, че необходимостта да се търси публична изява върху асфалт ще изчезне. Очакваше се това да се случва в интернет пространството. Вместо това видяхме, че мрежата активно подпомагаше антитезата си и събираше хората на живо при Арабската пролет.
При демокрациите властта се променя от бюлетината в урната, но при липсата й надеждата е само в оръжието. Така в Хартум (Судан), демонстрантите все още очакват да видят в каква посока ще се обърнат дулата на военните. Лошата вест е, че армиите често и с охота се обръщат срещу властта, но рядко в полза на демокрацията. Драстичен пример в историята е Френската революция през 1789 г. В началото и Луи XVI извиква войската в Париж, но командир го съветва да не я праща срещу недоволните граждани. Този съвет, според един от наблюдателите по онова време, писателят Антоан дьо Риварол, "не е една от причините за революцията, а е самата революция". Френските войници взимат страната на тълпата при щурма на Бастилията и обръщат оръжието срещу германските наемници. Следват години на диктатура и терор.
И все пак тълпата е активен участник в промените, дава ни чувство за единно мнение, мобилизира емоциите и посочва точно врага. Но не обещава победа. Днес стотици хиляди по улиците не могат да обърнат резултата от референдума през 2016 г. във Великобритания, колкото и непреодолими затруднения да изникват пред Брекзит. Но множественото е ефективно при предварително спечелени каузи и е в състояние да затвърди победата си при окончателните решения. Такъв бе случая с анти-ГМО движението, което извоюва победа в Европа. Сега наблюдаваме победоносния ход на децата, които вместо да учат, предпочитат да демонстрират срещу управлението на възрастните, което според тях ще им остави разрушена планета. Каузата е привлекателна, екозащитниците се множат и успехът е гарантиран, защото днешните демонстранти са възрастните в бъдещето.