Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

1

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се надяваха това да е Грета Тунберг – шведската тийнейджърка, станала известна със своя активизъм относно глобалното затопляне.

Тунберг обаче не получи наградата. Призът бе връчен на етиопския премиер Абий Ахмед Али във връзка с решаването на конфликта между Етиопия и Еритрея.

Като човек, който се занимава активно с наука в България, трябва да си призная, че неведнъж съм си мечтал някой ден да взема Нобел. Мечтите са безплатни, особено ако са нереалистични. Или хайде, нека не казвам, че това е съвсем нереалистична мечта, но е малко вероятна. През последните няколко години обаче започнах да преосмислям мнението си за Нобеловата награда и стигнах до извода, че напоследък тя води повече до негативи за обществото, отколкото до позитиви. Тук въобще не отварям дума за спорните награди за литература и мир, около които винаги се вихрят полемики доколко са заслужени и доколко има конюнктурно влияние за тяхното спечелване. Говоря конкретно за науката. Просто науката се е развила неимоверно от времето на Алфред Нобел – откритията вече не се правят от самотни гении, които се затварят в лабораториите си за дълги години и накрая излизат пред обществото с бомбастична находка. Съвременната научна дейност е екипна работа – например, за някои големи прибори като Големия адронен колайдер са нужни над 6 200 експериментатори. За съжаление Нобеловият комитет позволява максимум трима души да спечелят една награда, но ако има и най-малката възможност, тя се връчва на един-единствен лауреат. Така неизбежно се стига до конфликти, когато наградата се дава примерно на ръководителя на дадено научно направление или на този, който е най-известен в обществото, докато неговият екип остава без признание.

Но нещата са такива, каквито са и ние не можем да ги променим. Нобеловата награда, съгласно волята на нейния създател Алфред Нобел, се връчва ежегодно в следните категории: физика, химия, физиология или медицина, литература и мир (едва десетилетия по-късно започва да се дава награда и за икономика). Отсъстват много други дисциплини – няма Нобелова награда за геология или екология. И за математика няма, макар че в слуховете, че Алфед Нобел се ядосал на някакъв негов приятел-математик, който преспал с жена му, няма и грам истина. Това е популярна градска легенда. Нобел никога не е бил женен и не е имал деца.

Наградите за мир винаги са съпроводени от горещи критики – особено когато са били връчвани на личности като Барак Обама или Михаил Горбачов.Конкретно днес Нобеловият комитет щеше да отнесе критики независимо от факта дали беше връчил наградата на Грета Тунберг или не. Просто това е личност, която силно поляризира обществото. Някои са убедени, че единствено тя заслужава наградата, други категорично са против. Нека обаче да разгледаме вероятните причини защо Грета Тунберг се размина с Нобел.

По дефиниция Нобеловата награда за мир се връчва на хора, които са „свършили по-голямата част или най-добрата работа за братството на народите, за премахването или съкращаването на войските, или за провеждането и насърчаването на мирните конгреси“. Глобалното затопляне просто не се вписва добре в тази категория. Все още на Земята не са се водили войни заради климатични промени. Ако Грета Тунберг се беше родила във времена, когато планетата се е изменила до етап, в който някои територии са станали необитаеми и народите воюват едни с други, и ако тя беше предотвратила въоръжен конфликт, тогава щеше да има много по-голям шанс да грабне Нобел. За сравнение Малала Юсафзаи, която на 17-годишна възраст придобива наградата и така се превръща в най-младия носител на Нобел, става известна поради активизма си във връзка с осигуряването на образование на жените, с което ядосва талибаните и те я прострелват в главата. Награждаването на Юсафзаи също бе обект на критики, но поне беше тематично.

Освен това нека да припомня, че в края на септември Свере Лодгор, член на Нобеловия комитет в периода между 2003-та до 2011-та година, оповести, че шансовете на Грета не са големи. Причината – тактиката ѝ e да порицава и засрамва пътуващите със самолет, а това никога не е добър начин за подтикването на света към промяна.

Бих желал да коментирам повече по този въпрос, тъй като през изминалите месеци привържениците на Грета Тунберг спуснаха следната опорна точка: не бива да отричаме Грета, защото тя призовава света да се вслушва в посланието на науката и „не е редно да пренебрегваме вестта, защото не харесваме вестоносеца“. Но аз не съм съгласен с тази опорка именно защото вестта, която Грета като вестоносец носи, не води до желаната промяна и допринася за насаждането на страх, негативизъм и паника. Нека да си спомним точните думи на Тунберг: „Нашият дом гори“. „Не желая да таите надежда, искам да се паникьосате. Искам да почувствате страха, който аз изпитвам всеки ден и след това да се задействате“. Психолозите са на мнение, че страхът представлява най-мощният мотиватор, защото това е първичен инстинкт, който превзема ума на човек. Но ако нашият дом наистина гори и ние се уплашим, страхът може да предизвика не тази реакция, която желаем – примерно, не да се втурнем да гасим пламъците, а напротив, да бягаме надалече или просто да замръзнем в ужас, неспособни да свършим нищо полезно. Точно това се случва и по отношение на настоящата вълна на климатичен активизъм. Насаждат се страх и паника, които могат да имат коренно обратен ефект – например, хората да бездействат и да не ги е грижа за природата, защото така или иначе тя загива. Или пък да се депресират – психиатрите вече споделят, че се сблъскват с пациенти, изпаднали в депресия заради глобалното затопляне. Грета Тунберг ни учи на страх, на паника и, разбира се, на срам – срам от живота, който водим, от факта, че се налага да караме автомобил или да се возим в самолет.

Можете да си представите си какво щеше да се получи, ако Грета Тунберг бе продължила да разпространява своето послание сред хората не от позицията на активист, а от позицията на Нобелов лауреат. Нобеловата награда продължава да има огромна обществена тежест. Ако тя бъде връчена на неподходящия човек, той може да нанесе страховити вреди сред обществото.

И освен това Нобеловата награда продължава да бъде свързвана не толкова с мира и литературата, колкото с големите научни открития. Представете си какво послание щеше да излъчи Нобеловият комитет, ако Грета Тунберг беше наградена.

Спомнете си коя е Грета Тунберг – ученичка, която е зарязала образованието си заради политически активизъм. Харесвайте колко искате нейните публични изяви или не, това просто не е нормално и редно. Този стил на живот не заслужава легитимация от най-престижния научен приз.

Тъй че, нека да си кажем истината - Грета Тунберг заслужено не получи Нобелова награда.

И слава Богу.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани