Пожелателни мерки за реда и сигурността в София

БГНЕС

Настоящият материал от поредицата, посветена на идеи и предложения, свързани със столицата, се отнася до подобряването на реда и сигурността в града. В предишната статия обърнах внимание на необходимостта от ликвидирането на циганските гета – основно по градоустройствени причини, но и като източник на престъпност и зарази. Превръщането на София в един безопасен и уреден град обаче далеч не минава само през тази мярка. Ето още няколко, които биха довели до положителен ефект по отношение на реда и сигурността:

Драстично завишаване на санкциите за нарушение на обществения ред. Скандали на обществени места, увреждане на публична собственост, вандализъм, агресия срещу мирни граждани – всички тези явления трябва да бъдат смазани брутално, на границата на жестокостта. Последните законодателни промени дават възможност нарушители на реда да бъдат наказвани чрез полагане на обществено полезен труд – мярка, която не само би имала възпиращ ефект, но и би спомогнала за подобряването на градската среда. Самите размери на наказанията пък следва да са такива, че да подчертават нулевата толерантност към деянията. Някой вероятно ще каже: „Ама това са много сурови санкции!”. Но естественият отговор е: „Никой не те кара насила да нарушаваш реда.”

Като част от тази мярка трябва глобите за замърсяване да се увеличат в пъти (например, при сегашните доходи и цени за изхвърлен фас или хартийка на тротоара глобата да е 500 лева, а за изхвърляне на боклук през балкона – 5 хиляди). Естествено, с опция за „изработване” на глобата чрез обществено полезен труд при фиксирани от общината почасови ставки.

Крайно време е глобите не само да се завишат, но и да се събират ефективно (система за видеонаблюдение безпроблемно може да идентифицира всеки нарушител). Що се отнася до деянията, подлежащи на санкция, само ще напомня, че още през 20-те години на миналия век са съществували практики като „щрафува се Иван за неприлични думи на площада, а Коле и Лазе – за гадини по тях” (източник: архив на Столична община).

Криминализиране на гратис пътуванията в градския транспорт. Контролът в превозните средства да се възложи на общинска полиция, която да арестува гратисчиите, да ги извежда от превозните средства и да ги задържа за 24 часа. Следва налагане на глоба в размер на цената на единичен билет, умножена по хиляда (към момента – 1 600 лева). При въвеждане на система за плащане на билет или карта с sms, подобно на платеното паркиране, вече никой няма да има оправдание, че не е могъл да се снабди с билет.

Създаване на граждански отряди за борба с наркоразпространението сред малолетни и непълнолетни. Могат да се рекрутират сред запасното войнство, структурите на Български ловно-рибарски съюз, футболните фенклубове, както и сред всички желаещи да се включат в битката срещу наркотиците. Действат в координация както със СДВР, така и с училищните настоятелства в съответния район. Тъй като става дума за т.нар. „неотговорни фактори”, тези отряди могат да имат по-голяма свобода на действие при „неутрализиране” на наркопласьори до идването на полицейския патрул.

Принудително лечение на алкохолици и наркомани. Когато дадено лице извърши нарушение на обществения ред под влияние на алкохол или наркотични вещества, това следва да се взима под особено внимание. При първо нарушение се налага само глоба/обществено полезен труд, но при рецидив лицето се задържа за принудително лечение в специализирани центрове „от затворен тип”, до отстраняване на зависимостта, като разходите по лечението се изплащат от самото лице (отново чрез полагане на обществено полезен труд).

Прочистване на града от просяци, клошари, бездомници и т.н.

 
Проблемите, които тези социални групи създават на града, са свързани основно с хигиената, респективно разпространението на заразни болести, а също създават лош имидж на столицата. По тези причини е необходимо да се вземат конкретни мерки.

Изпадналите в нужда жители на столицата следва да бъдат настанени в специални общежития извън града, където да получават храна, подслон и хигиенизиране, срещу което да работят в съответните стопанства към общежитията. Тези, които са си избрали просията като професия, с цел да получават лесни пари, спекулирайки със състраданието на софиянци, без реално да имат нужда, трябва да бъдат наказвани с астрономически глоби, респективно отнемане на имущество. За организаторите на „индустриалната просия” пък следва да се приложи Наказателния кодекс.

Тъй като някои от изброените мерки имат социална насоченост, тяхното реализиране не бива да бъде оставено само на Столична община, а да се работи съвместно с църковните настоятелства. Крайната цел на всички мерки е превъзпитаване на онези жители на столицата, чието поведение не съответства на една престижна европейска столица.