Расист ли е Махатма Ганди и дали неговите възгледи за ролята на бизнеса са актуални и днес?

Снимка: Ганди в Лондон, 1906 година
За нас е странно, но статуята на Ганди в Гана бе премахната, след протести на студенти и преподаватели в края на миналата година. Според ганайците: "Това е огромна победа за всички африканци, защото непрекъснато ни напомняше колко сме низки". Героят на Индия бе посочен от тях за расист. И отново: "Това е победа за черното достойнство и самоуважение". Причината за това отношение е книга от 2015 г. на двама южноафрикански писатели, в която се описват случаи по време на престоя му (22 години) в Южна Африка. В тях Ганди се оплаква, че индийците са принудени да използват същите отделени, от тези за белите хора, входове заедно с чернокожите африканци. Ганди е твърдял, че не бива "цивилизованите навици на индийците да бъдат принизявани към навиците на африканските туземци". Какво да кажем тези, които сме кръстени в християнска църква, изправени пред негов цитат: "Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски."? Да наведем виновно глави пред този несъмнен авторитет или да сменим вярата си? И къде на планетата да търсим пример за друго негово твърдение: "Величието на една нация може да се прецени по начина, по който тя се отнася към животните"? Нима Индия с нейната "свещена крава" трябва да бъде пример за подражание? В последните години войнстващи хиндуисти нападат ферми само по подозрение за вероятност на посегателство върху крава. През 2017 г. единадесет човека са загинали при такива нападения. А правителството на Индия харчи милиони, за да поддържа огромни "сиропиталища" за стари, болни и изоставени крави.

Ганди е роден през 1869 г., когато светът става все по-глобализиран. Първата вълна на тази епоха без съмнение го е впечатлила. Характерни за нея, през периода 1840-1929 г., са по-големите възможности за пътуване, масовото разпространение на информацията, чрез забележителни тиражи на печатните медии, както и съпътстващото разширяване на търговските пътища. По това време се задълбочава и установява огромната разлика между богатия Запад и другия свят. Бъдещият духовен водач на Индия расте заедно със засилващите се различия в обществата, расизма, ефектите от колонизацията.  Ганди непосредствено наблюдава (той е от заможно семейство и учи право в Лондон) ужасите, съпътстващи индустриализацията.  Светът се разделя на победители и губещи. Чете радикалните Толстой, Торо, Ръскин, автори мечтаещи за идеално общество. Но не Лондон, а Южна Африка изковава радикалните политически и етични идеи на младия индиец. Те го правят, според оценката на съвременниците му, анти-колониален националист; политически справедлив и реалистичен.

Но какви са посланията на Ганди, извън задължителните грижи за крави и други животни, в посока просперитета и управлението на бизнеса. Според него, във фокуса на вниманието на компаниите трябва да е социалната отговорност, наред с печалбата. Неговите идеи са вдъхновили поколения индийски изпълнителни директори за изграждане на по-устойчив бизнес. Самият той посвещава живота си на тези, които нямат. Първата му публична реч е пред индийски бизнесмени в тогавашната на ЮАР, (днес в държавата са три) столица - Претория. В своята автобиография Ганди припомня темата: "Историята на моите експерименти с истината". И продължава: "Аз бях доста подготвен с моята тема, която се отнасяше до спазването на истинността в бизнеса. Винаги съм чувал търговците да казват, че истината не е възможна в бизнеса. Тогава не мислех така, нито сега.". През целия си живот той развива своите идеи за ролята на бизнеса в обществото. Специалисти тълкуват и открояват сред тях четири основни компонента. Според него:

1. За изграждането на устойчиви предприятия, е необходима дългосрочна визия отвъд едно поколение.

2. Компаниите трябва да изграждат репутацията си, като насърчават доверието в сделки и транзакции във всички слоеве на обществото

3. Бизнесът трябва да се съсредоточи върху създаването на стойност за общността

4. Стойността на частното предприятие е, че богатството, което то създава, принадлежи на обществото, а не само на собственика.

Ролята на бизнеса е да се грижи за всички заинтересовани страни. Т,е. за цялото общество. Ето какво казва милиардерът Рахул Баджадж, председател на един от най-старите и най-големи конгломерати в Индия, депутат в парламента, припомняйки връзката на дядо си с Ганди: "Не можете да произведете некачествен и скъп продукт и тогава да кажете: отивам в храма да се моля или да правя благотворителност. Това не е добро и няма да издържи, защото няма да бъде устойчиво.". Ако опитаме да си представим гледната точка на Ганди върху съвременните компании, то много вероятно би обърнъл внимание на привържениците на самоуправляващи автомобили да обмислят въздействието им върху живота на стотици хиляди таксиметрови шофьори по целия свят. Би помолил привържениците на електронната търговия да разгледат въздействието и върху местните общности и изменението на климата. Би попитал акционерите дали си струва да затварят фабрики заради увеличаване на дивидентите им, ако това прави общностите неустойчиви. Ганди не е имал всички отговори, но е задавал правилните въпроси.
 
Преди всичко, Махатма Ганди се е прославил и прочул в света като идеалист, който е повел гражданското неподчинение, за да отнеме властта на британските колониалисти в Индия. Популярността на неговото учение за ненасилие  е вдъхновило активисти за граждански права като Мартин Лутър Кинг и Нелсън Мандела. Но то засенчва друга важна страна на неговото учение - правилната роля на бизнеса в обществото.