Скритите лимонки на вишегласието

1

Не съм сигурен дали е редно да употребя точно този израз – скрити лимонки – или може би е по-добре да кажем подводни камъни, за да опишем опасностите, нередностите, дефектите на нещо, което всички приемат за много хубаво. Такова нещо е, например, демокрацията, а най-хубавото при нея е вишегласието. Всички решения се взимат с мнозинство било от граждани, било от депутати, било от магистрати или общински съветници. Приели сме, че едно мнение, зад което застават най-много хора, непременно е правилно. В много случаи е така, но в много други не е.

Вижте последните избори, пък и всички преди тях: една от водещите теми в първата седмица след края им е как вотът е бил купен и контролиран, как демокрацията е била опорочена и поругана, как волята на народа е била изкривена и открадната. Изгубилите кандидати викат, че са щели да спечелят, ако не беше така, и тичат в съда да искат касиране. Защо се възмущават? Това е демокрация, това е вишегласие, това е волята на суверена, изявена независимо дали срещу заплащане или не. Това е моят глас и ще го дам на онзи, който ме мотивира най-убедително било чрез кампания, било чрез агитационни материали, било по друг начин.

Очевидно е, че при това положение вишегласието е неспособно да гарантира правилни решения.

И действително, в една болница всички болни ли гласуват какво лечение да приложи лекарят? По време на буря моряците ли определят чрез гласуване какви решения да вземе капитанът на кораба? Моряците ли избират капитана? Войниците ли избират командира? Не, защото нито болните, нито моряците, нито войниците са способни да вземат правилно информирано решение. Наистина, ако моряците избираха капитана и гласуваха решенията му, сигурно щяха да се чувстват господари на кораба, но надали щяха да стигнат там, закъдето са тръгнали. При това положение очакваме да вземат правилно решение за съдбата на държавата хора, които не знаят какво е държава?

Когато Ричард Лъвското сърце е вдигал англичаните на кръстоносен поход, провеждал ли е за това референдум, както проведоха днес за излизането на Великобритания от Европейския съюз?

Но, ще кажете, нали от демокрацията няма измислено нищо по-хубаво? Нима взимането на решения с мнозинство не е най-полезно, най-правилно? За някои неща може би, но за много други не. Не защото мнозинството би тръгнало съзнателно против собствения си интерес, а защото мнозинството често е неспособно да определи интереса си и да очертае пътя към него. Затова се налага по-сложните решения да се възлагат на компетентни малцинства. Но как се определят тези малцинства? Пак чрез гласуване на принципа на вишегласието. Типичен пример за такова излъчване на компетентно малцинство са парламентарните избори. Практиката налага пряката демокрация да бъде заменена от представителна.

Но след като видяхме колко лесно е да купиш или да получиш по някакъв друг нереден начин гласа на определен вид избирател, то ще се съгласим ли, че е съмнително дали и това компетентно малцинство, народното представителство, е излъчено по истински демократичен начин? Ще признаем ли вишегласието за съвършен механизъм за взимане на правилни решения? Мисля, че би било глупаво да го направим.

И все пак вишегласието би могло да не е толкова порочно, стига упражняващите го да имат правилен обективен критерий за проверка на решенията си.

Такъв критерий е имало, но модерният свят през последните 200 години вманиачено се опитва да го унищожи, като в най-нови времена се радва на забележителни успехи. Критерият се нарича справедливост. Справедливостта би трябвало да е първостепенна цел и главен инструмент на всяко общество. Всичко останало, дори и тъй мечтаното благосъстояние, се нарежда след това. Ако справедливостта е водещ мотив, никой няма да гласува за паница леща (Битие, 25:34), защото ще знае, че няма да е справедливо.

Но какво е справедливостта? Някой ще каже, че е да не се уврежда интересът на никого, при положение че и той не уврежда ничий интерес. Твърде обтекаемо и трудно приложимо, неминуемо води до субективизъм. Друг ще каже, че е правото на всички на равна защита от страна на закона. Да, но на кой закон? Откъде се взима този закон? Ще кажат: измислят го хората въз основа на справедливостта. И така кръгът се затваря.

Всъщност (и друг път сме го казвали) има три вида закон: естествен, богооткровен и човешки. Естественият закон е този, с който се раждаме и който влага у нас понятията за добро и зло. Обикновено наричаме гласа на този закон „съвест“. Богооткровеният закон се състои в свещеното Писание и Предание. Той формулира в достъпен за човек вид волята на Твореца по отношение на творението. Преди Христос този закон се е съобщавал чрез пророците. Пророк означава не толкова човек, който може да провижда бъдещето, а такъв, който е способен да разбира и научава волята Божия, за да я предаде на другите. Човешкият закон е онази система от правила, която урежда функционирането на обществото и живота на индивидите в него.

Съответствието, липсата на противоречие между тези три закона, можем да наречем „справедливост“.

Вишегласието, а оттам и демокрацията, притежават някакъв смисъл, единствено когато имат за свой движещ мотив справедливостта. И, слава Богу, това често е така, иначе светът би бил невъзможен. Когато справедливостта отстъпи, тогава замлъква и гласът на съвестта. Тогава започваме да се възмущаваме от грозните и нелогични явления (нелогично е нещо, което не съдържа в себе си Логос). И пак слава Богу, че се възмущаваме, защото това означава, че не сме загубили окончателно вродената си способност да различаваме добро от зло. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще се възползвате ли от черния петък?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 44 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.