Безспорно най-голямата идиотщина, с която започва кръглата и симетрична 2020 година, е ситуацията с водата на Перник. Тя кара тревожните умове да се питат дали онова историческо махало, което през 1989 профуча от ляво на дясно и от Изток на Запад, сега не се връща с обратно фучене от Запад на Изток и от дясно на ляво; дали социализмът, от който избягахме като от най-зловещ кошмар, не се е превърнал тихомълком в мечта. Но кое е това, което може да превърне социализма в мечта? Единствено провалът на капитализма. Когато комунистите станат капиталисти, на останалите им се приисква да са социалисти.
Не съм следил през цялото време водното зацикляне в Перник, но разбрах следното. Язовир „Студена“ е почти празен, въпреки валежите от юни 2019. Злите езици говорят, че са го източили нарочно за да поевтинят някакви ремонти като ги направят на сухо, вместо под водата. През септември станало ясно, че остава вода за няколко месеца, но ако спре да се дава на промишлената зона („Стомана“ и ТЕЦ-а), ще могат да се дочакват благодатните пролетни разливи на р. Струма без притеснения. Въпреки това държавата не спряла подаването на вода към промишлената зона, с което язовирът се изпразнил съвсем и започнали дълги периоди без вода за града. Когато тръбите (и бездруго пределно овехтели) останат без вода, в тях навлиза кислород и те ръждясват – научаваме от люде, които разбират тези неща по-добре от нас. Веднъж ръждясали, при повторно пускане на вода тръбите се пръскат и водата се връща в майката земя. Такива спирания и пускания в Перник е имало много, поради което в момента на места загубите стигат до 90%.
Това не е да „няма вода“. Не е да „няма вода“ и другото – че от своя страна язовир „Пчелина“, създаден специално да задоволява индустриалните нужди, прелива с тонове в секунда, защото никой индустриалец не иска тази вода. Защо не я иска? Защото питейната е по-евтина. Но как така е по-евтина, след като се пречиства, а индустриалната не се пречиства?! Понеже питейната стигала до предприятията единствено благодарение на добрата стара гравитация, докато водата от „Пчелина“ трябвало да се изпомпва поради спецификата на ландшафта. Тоест, вода има, но не може да стигне до хората поради алчност и скудоумие. В момента цялата държава е на крак да копае водопровод за Перник, а националното настроение е като във „Война на световете“. В цялата тази история обществото се оглежда като в капка вода – малка и тъжна капка.
Разбира се, в тази чрезвичайна ситуация въпрос №1 неизменно е: „Кой е виновен?“. БСП веднага поиска вот на недоверие заради слуховете за умишлено източване на „Студена“, заради последвалата водна криза в Перник и заради вноса на боклуци за изгаряне. Сякаш БСП няма нищо общо с водните проблеми, освен че от 10 години са „на сухо“ в преносния, а не в болезнения и пряк за перничани смисъл.
Новината за вота, който предстои да се внесе на Ивановден по стар стил, се посрещна общо взето с презрение. Само Бойко Борисов параноично провидя „февруарски сценарий (2013 – б.м.) за сваляне на правителството“. Иначе Тома Биков се присмя на БСП и Нинова, че не са научили какво е вот на недоверие и че единствената мярка за справяне с проблемите, която предлагат, е падане на правителството, а пък после – „каквото сабя покаже“. От своя страна министърът на екологията Нено Димов напомни, че ОПОС е спряна през 2013-14 г. при Орешарски, а Перник е единственият областен град, който, при кмет от БСП, не е успял да защити проект за воден цикъл и затова сега гнилите тръби се пукат и превръщат пущинаците в мочурища, докато перничани протягат напукани устни към кранчетата на чешмите (министър Димов не се изрази точно така).
Предприятието „Стомана – Перник“ (или както там се казва понастоящем), обвинено че харчи 5 пъти повече питейна вода, отколкото плаща, заплаши, че А) ще съди „Софийска вода“ задето изнася информация, че „Стомана“ точи със скорост 290 литра в секунда, и Б) ще напусне България като остави 1500 души без работа, но никой не повярва, че А) изнасянето на това производство е технически и финансово възможно и Б) че в завода работят толкова хора.
Но цялата история можете да си я прочетете и сами в медиите. Мен ме интересува как от такива ситуации се променя образът на капитализма, който по време на комунизма, само преди половин век, беше знаме на свободата. За тогавашната пропаганда „капитализъм“ беше мръсна дума, но за народа – същия, който сега псува олигарсите, – „капитализъм“ беше молитва. През 1989 всички вярваха, че с капитализма ще дойде свободата; със свободата ще дойдат свободните пазари и конкуренцията; конкуренцията ще стимулира развитието на индивидуалните способности, а пазарите ще научат търговците на уважение към потребителите. Всъщност под формата на тези неща всички ние очаквахме, че ще се възцарят разумът и справедливостта. И благоденствието, разбира се. Но очевидно не стана така или поради високи очаквания, или поради ниски резултати. И започваме да се питаме: толкова хубави ли са капитализмът и демокрацията – въпрос, който може да ни отведе до страховити дестинации. Но ако решим, че капитализмът е нужен, то дали хората трябва да са готови на екзистенциални жертви в името на неговото оцеляване и просперитет? Променя ли се животът на перничани, когато се увеличават печалбите на „Стомана“? На чия страна трябва да застане държавата – на избирателите, които гласуват, или на бизнеса, който финансира кампаниите?
Питаме се: толкова ли е важен бизнесът? Да, чрез него се извършва икономическият растеж – заклинанието на социалната държава. Но нали икономическият растеж е нужен, за да стават гражданите все по-богати и обезпечени, а не за да стоят без вода, защото някаква фабрика трябвало да лее чугун, вероятно за износ? И тази фабрика навярно е собственост на някакъв олигарх, за когото се носят какви ли не слухове. Помним принципа, според който, когато икономическата олигархия се слее с политическата власт, влиза в дефиницията за мафия. Къде останаха свободата, пазарите, справедливостта и благоденствието на гражданите? Как се отразява това върху образа на доскоро боготворения капитализъм?
Не, капитализмът не е лош. Проблемът е, че никога в своята история човечеството не е успяло да изпълни докрай добрите си намерения. В своя теоретичен вид капитализмът е симфония на суровата справедливост, честта и джентълменските ръкостискания, разбира се до момента, в който джентълмените не отстъпят пред бюрократите, бордовете, акционерите и прочие корпоративни призраци, никой от които не взима решения и не носи отговорност. Капитализмът не е лош. Но способни ли са всички народи на капитализъм? Китайският капитализъм има ли нещо общо с представите на Австрийската школа? А идеите на Хитлер в „Mein Kampf“, че работниците и индустриалците са съюзници в името на нацията – същите работници, които са гробокопачи на същите индустриалци според идеите на Карл Маркс? Най-сетне има ли нещо общо капитализмът на Айн Ранд с пернишкия капитализъм? Доколкото няма, дотолкова можем да се опасяваме, че заради бизнесмени и политици като голяма част от наличните, хората незаслужено ще намразят капитализма. А намразят ли капитализма, жилавият до безсмъртие социализъм вече чука на картагенските порти. Остава да разберем дали от вътрешната или от външната страна.