Поводът да се зададе този въпрос са някои предложения на управляващите от последните дни. Отговорът обаче не е еднозначен – ако в даден случай държавната намеса е нежелателна, то в друг е необходима.
Класически пример за безумно предложение е идеята да се създаде държавен мега холдинг за ВиК услугите, като опит за решаване на водната криза в Перник и други населени места, а също и за предотвратяване на бъдещи бедствени ситуации. Защо тази идея е вредна и опасна, вече беше обяснено достатъчно изчерпателно). В резюме ще обърна внимание, че водната криза в Перник е олицетворение на зрелищния провал на държавата (и общината) да достави качествена ВиК услуга. Докато, за сравнение, частният ВиК концесионер в София осигурява ефективно водоснабдяване при два пъти по-ниски (в процентно отношение) загуби по водопреносната мрежа. И вместо да се създава административно чудовище, най-добре е концесията на „Веолия” да се разпростре и до община Перник (и без това, в перспектива се очаква двата града да се слеят в едно по подобие на мегаполиса Атина-Пирея).
Има обаче случаи, когато държавата трябва да поеме нещата в свои ръце и такъв е например казуса с частните лотарии. За да анализираме адекватно защо държавата има поле за действие, е необходимо преди това да се абстрахираме от детайлите в конкретния случай, а именно:
- подозренията, че скритият замисъл на акцията е да се разчисти терена за друг икономически играч;
- вероятността по вина на държавна институция частната „Национална лотария” да е внасяла в хазната по-малки суми от предвидените през последните 5 години;
- че собственикът на двете големи частни лотарии е основен спонсор на един от двата най-популярни футболни клуба в страната;
- съществуващата възможност проектозаконът да бъде спрян от Конституционния съд
и да се фокусираме върху теоретичните постановки „за” и „против” намесата на държавата (под една или друга форма).
Противниците на законопроекта, внесен от Валери Симеонов, изтъкват аргументи от финансово и икономическо естество. Навлизането на частните лотарии доведе до бурно развитие на сектора, който няма нищо общо с полузамрялото си състояние от времето, когато той бе обслужван единствено от Българския спортен тотализатор. Към момента частните лотарии внасят сериозни приходи в бюджета (макар да са облагани със стандартната 10%-на ставка, тези приходи са по-големи от 50%-ните отчисления на държавния тотализатор), осигуряват работни места, които със сигурност са по-добре платени в сравнение с тотото, превърнали са се във водещ рекламодател в медиите, солидно подпомагат спорта, покрай тях печелят и търговските обекти, които пласират талони... А създаването на държавен монопол в отрасъла ще съсипе всичко това.
Всички тези аргументи са валидни. Но тук идва момента да си зададем въпроса: искаме ли точно този отрасъл да се развива? (Не хазартът като цяло, а конкретно лотарийните игри, които не са класически вид хазарт, който се играе за удоволствие и заради тръпката, а са се превърнали във фабрика за илюзии и мечти, в надежда за внезапно, магическо забогатяване.)
Прекият икономически ефект от „Национална лотария” е видим и позитивен. Но в същото време ефектът върху обществото е отрицателен. „Националната лотария” се превърна в „национална напаст” – стотици хиляди хора трескаво търкат талончета, забравили, че истинският път към благоденствието минава през труд, знания и предприемчивост. Забравили са и народната мъдрост, която гласи, че „немъчена пара без сметка се харчи”.
Обърнете внимание върху рекламните клипове, които организаторите излъчват, представяйки участници, спечелили голяма награда. На въпроса „какво смятате да правите с парите, които спечелихте?” най-често отговорите са от типа „ще си оправя зъбите”, „ще си ремонтирам жилището”, „ще се почерпя с приятели”, „ще си направя екскурзия”... До колко стартирани малки бизнеса доведоха тези награди, колко души получиха образование и квалификация, които преди не са могли да си позволят? Печалбите от лотарията обикновено водят до краткотрайно подобрение на живота на печелившия и неговото семейство (ако не бъде ограбен скоро след това), но не и до устойчив просперитет. Защото хората, върху които се изсипва изневиделица това щастие, обикновено не са готови да го понесат.
Поради тези причини развитието и популяризирането на лотарийните игри е изключително вредно, като икономическите ползи не могат да компенсират щетите върху националния манталитет. Само че последното не е и няма как да бъде отговорност на частния собственик на лотария. Неговата грижа е да осигури печалба. Това, че заради неговата печалба цели обществени слоеве се превръщат де факто в подчовеци, не е по негова вина. Но тъкмо тук трябва да се намеси държавата. Защото тя е отговорна не само за икономическия просперитет, а и за социалното благополучие. И ако трябва да жертва даден отрасъл, нека да го направи.
Да, държавният монопол върху лотарийните игри най-вероятно ще унищожи сектора. Поради една проста причина. Разрастването им през последните години беше до голяма степен изкуствено предизвикано, заради агресивната реклама на частните лотарии (в последно време, и в нарушение на закона). Преминаването на лотарийните игри в ръцете на спортния тотализатор би следвало да доведе до драстично свиване на рекламата. А оттам и страстта по талончетата вероятно ще намалее, без да изчезне напълно. Да напомня, че преди частните лотарии, масова истерия се случваше само когато тотото натрупа огромен джакпот, но след неговото падане, страстите утихваха.
Не зная дали проектозаконът в този му вид е най-доброто решение, но със сигурност е по-добре от досегашното бездействие. И не бива да се спира дотук. Следващата стъпка е спиране на рекламата (плюс стартиране на пропагандна кампания в обратна посока), по-следващата – ограничения при продажбата на талони. Например, те да се продават само срещу служебна бележка от НАП (която се преиздава на всеки 6 месеца) в уверение на това, че притежателят й няма просрочени задължения – към държавата, към общината, към здравната каса, към банки и други финансови институции...
Зная, че за това мнение ще бъда упрекнат в отклонение от дясната икономическа мисъл. Но ако икономически дясно означава държавата да стои безучастно, докато обществото деградира, сакън да не я обвинят в етатизъм или дори комунизъм, то аз не желая да бъда идентифициран с това икономическо дясно. Още повече, дясното и лявото имат много измерения и икономическото е само едно от тях.
В заключение: трябва ли държавата да се меси в икономиката? Не, когато целта й е да конкурира частния сектор по качество на предлаганите услуги. Да, когато националният интерес изисква компромис с принципите на „чистата” пазарна икономика.