Китайците в Африка

Имаше период към края на ХХ век, в който изглеждаше, че светът е станал еднополюсен. Превъзходството на свободния свят, във всяко едно отношение, бе неоспоримо. В Европа се бяхме разделили с комунизма и очакванията към по-добро се оправдаха. Разбира се, не и в посока справедливост, но покачването на стандарта на живот е вън от всякакъв коментар. По-късно появата на нови полюси в глобален, и тук, на континета, мащаб не само не допринесоха за мира, но и очевидно влошиха ситуацията. Сирия е най-неприятният пример в тази посока.

Усилия за подкрепа на мира в Африка, както и другаде, демонстрира една от малкото останали комунистически държави и нов полюс на влияние - Китай. В световен мащаб финансовото участие на тази азиатска държава в мироопазващи мисии непрестанно расте и тя вече е втора след САЩ. Африканският континет, представлява особен интерес за нас, европейците, защото миграционния натиск оттам не отстлабва, а се засилва. Ето защо интересът към китайското присъствие там е предмет на особено внимание.

Междудържавните и вътрешнодържавните конфликти, тероризмът и пиратството са главоболие не само за европейците, но се превръщат и в пречки за масовите китайски инвестиции в Африка. От първото си участие в мисия на ООН за опазването на мира през 1989 г. в Намибия, днес китайците разполагат с първата си отвъдморска военна база на брега на Джибути, държава в Африканския рог. Тук се приютяват няколко чуждестранни военни бази: френска, японска, (Саудитска Арабия строи). В Джибути САЩ поддържат своята най-голямата на топлия континет - 5000 военнослужащи. За сравнение тази на Китай е с два пъти повече персонал и войници (10 000). Това изглежда похвално, но както може да се очаква, представите на Китай за мира се различават от тези на Запада.

Моделът на "либералния мир" представен от Запада, изискващ демокрация и свободен пазар, се сблъсква с традиционната китайската политика на развитие през последните четири десетилетия. Доминира стремежът към изграждане на маршрути за търговия, известни от хиляди години.  Китайският модел за мир е с приоритет към социалната стабилност и икономическото развитие. Политическите реформи и правата на човека не представляват интерес за управниците в Пекин. Тяхната рецепта за стабилност и икономически растеж е изграждането на инфраструктура, която да осигурява безпроблемното пренасяне на стоки. Китай инвестира милиарди долари в отпускане на заеми за пътища, железници, пристанища и други големи инфраструктурни проекти в Африка. Нищо изненадващо, предвид възможностите на китайското производство и споменатите по-горе последни четири десетилетия. Реформите през тези години в областта на икономиката в Китай бяха забележителни, но политическите бяха по-скоро нищожни.
 
Официално Китай представя поведението си във външен план като ненамеса във вътрешните работи на други нации. Самата тя е претърпяла японски и западни нашествия през XIX и ХХ век. Наложени и бяха пристанища със специален статут като Шанхай, Макао, Хонконг. Тези векове се определят от китайците като "унижение". Държавата днес е твърде чувствителна към критики по отношение националните си политики в Тибет, Синдзян и към Тайван. Тук поддържането на мира, според управляващата компартия, не трябва да се превръща в инструмент за промяна на режима.

Политическата стабилност се поставя над всякакви групови или индивидуални интереси. Тази политика се следва и навън, като споменатото вече развитие на икономическа инфраструктура е топ-приоритет. За да се опише с пример миротворчеството на комунистическата държава е добре да се спомене края на многогодишната гражданска война в Либерия. Китайците участваха в мисията на ООН и следваха стратегията за намаляване на бедността. Това бе основата за възстановяването на опустошената африканска държава. Проектите включваха рехабилитация на инфраструктурата; мира и сигурността; стабилността на управлението и върховенството на закона. Отбелязано бе, че Китай помогна в разширяването на инфраструктурата и икономическото съживяване, но не и в проектите за върховенство на закона. От тяхна страна се подчертава, че подобряване на благосъстоянието на мнозинството е по-важно от защитата на гражданските свободи на малцинствата. Изборите за Запада са знак за напредък, но Китай критикува съпътстващото кампаниите насилие и политическа нестабилност.

Критиките на Запада към миротворчеството на Китай са следните: липса на опит и традиции. Разузнаването им е слабо, предимно от посолства и агенции. Тяхната, само прагматичната гледна точка, игнорираща демокрацията и правата на човека, способства за установяването на деспотични режими. В Африка, алтернативните ценности на Китай са предмет на интензивен дебат, особено сред  учените. Надеждата е в конфуцианството, което повелява стремеж към социална хармония и определя като първостепенна задача за лидера, грижата за народа. Твърде философско и обтекаемо, но важната роля на Китай за мира и сигурността в Африка е факт, с който трябва да се съобразяват доминиращите довчера САЩ, Франция и Запада като цяло.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани