Ходенето по протести вреди сериозно на вас и на другите около вас

Ако живеете в България, сигурно сте забелязали странното явление – докато съседите ни протестират, ние… също протестираме. Само че при тях някак си се усеща ентусиазъм, усеща се воля за промяна, усеща се единство.

При нас, от друга страна, усещането е по-близко до добре организиран митинг, където всеки е дошъл не защото вярва в каузата, а защото му се пие бира и няма какво да прави във вторник вечер.

Погледнете Гърция – когато гърците стачкуват, държавата спира.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Achilleas Chiras

В Румъния протестите докарват оставки, антикорупционни реформи и реални политически промени. В Сърбия събралите са са стотици хиляди. В Македония, в Турция – навсякъде, където хората излизат на улицата, го правят с конкретна цел, с ясна мотивация и с осезаем резултат.

А у нас?

У нас протестите са нещо като ежеседмичен ритуал – сборище на "гражданското общество", което обаче неизменно се състои от едни и същи лица с една и съща цел - да демонстрират своето политическо пристрастие, опаковано като "народен гняв".

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Боян Топчийски

Дори когато каузата изглежда правилна – например "Вън Пеевски от властта" – тя някак се размива в контекста. Защото, ако стоите достатъчно дълго на площада, ще започнете да разпознавате разни лица – тук един партиен функционер, там един активист, който мистериозно винаги протестира срещу едни и същи хора, но никога срещу други.

И разбира се Йоло Денев.

Ако имате особено лош късмет, може би ще зърнете и самия Васил Божков – Черепа. Той е там, защото е "обикновен гражданин", разбира се. Точно както и някои други известни "борци за справедливост", които имат удивителния талант винаги да са на правилния протест, в правилния момент. Случайно попадайки в кадрите на телевизионните камери, повтаряйки същите опорки като едни или други партийни лидери.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/

И докато осъзнавате, че около вас всъщност няма спонтанно събрали се граждани, а хора, които просто изпълняват дневния ред на съответния лагер, вътрешният ви ентусиазъм започва да гасне. Единствено протестът срещу извергите от Перник, тормозили животни, направи някаква разлика.

Това е моментът, в който разбирате, че сте влезли в театър с много посредствени актьори и единственият ви изход е спешно да напуснете.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Боян Топчийски

На първо място, те вредят на вас, защото ви карат да вярвате, че сте част от нещо значимо, докато всъщност просто сте фон за чужди интереси. На второ място, вредят на другите около вас, защото създават илюзията за съпротива. Там, където всъщност има само политически PR.

И накрая – вредят на самата идея за гражданско общество, защото всеки следващ протест носи със себе си усещането за déjà vu, умора и нарастващо безразличие. А! И разбира се, набирате негативна карма от всички шофьори, които ви псуват, че сте затворили тоооочно тая улица с "тъпите ви претенции".

Снимка: БГНЕС

Така че, преди да решите да излезете на следващия "исторически протест", се запитайте: наистина ли се борите за кауза, или просто сте част от поредната добре режисирана драматургия?

А кога ще се стигне до истински протест не е ясно… Най-вече защото няма истински лидери и популярни личности, даващи надежда на обществото.

В крайна сметка, ходенето по протести може да бъде наистина вредно. Най-вече за илюзиите ви.

Йоло Денев By Spiritia Източник: WIKIPEDIA