Зам-министър: Няма оправдание за полицейското насилие
22:09, 11 юли 15 / Политика
25
352
Шрифт:
Темата отново доби популярност след публикувания тази седмица видеоклип, на който се вижда как петима полицаи бият на улицата момиче и момче при проверка на личните им документи. Припомняме, че преди да заеме сегашния си пост, Янкулов беше прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП).
Ето и пълния текст на коментара на заместник-министъра Андрей Янкулов:
През последните дни прочетох доста реакции във "Фейсбук" от мои приятели полицаи (с които сме работили не малко години) на добилия широка известност клип - ама защо сега, ама защо не се показвала предисторията, ама как било в Щатите, ама какви били трудностите при работа в родната полиция и т.н.
С риск да ми се обидите (и разбира се с уговорката, че въпросът е принципен и се изхожда от презумпцията за достоверност на конкретния запис, а хипотетично би могъл и да е подправен) - всичко, което сте казали, е вярно, но меко казано проваляте тезата си, когато пропускате простичкия факт: не съществува нещо, което може да оправдае подобно поведение, като показаното ни, а вашите позиции са именно това, дори и да не са замислени така.
Няма и не може да има каквото и да е оправдание (освен ако близък човек не е пред смъртна заплаха или нещо подобно) за полицая за побоя над задържани или за манипулирането на доказателства; за прокурора - за прекратяването на дела или за обвиняването противно на оценката му на доказателствата; за съдията - за оправдаването или осъждането противно на оценката му на доказателствата...
Създаването на не просто търпимост към подобни явления, ами на явната им подкрепа чрез търсене на извинения на неизвинимото, проваля цели гилдии в очите на страничните наблюдатели, които, виждайки или усещайки преобладаващата реакция отвътре, са готови да сложат всички под един знаменател.
Можем ли да ги упрекнем? Според мен, да се превръщаме в апологети на особено вредно престъпно поведение от някакво измамно чувство на колегиалност (защото външните не ни разбират, само ние си се разбираме какво ни е), е точно обратното на това, което всъщност би трябвало да направим, а именно - отхвърляне, създаване на вътрешна нетърпимост съм онези, които със сигурност са малцинство, но успяват да виреят именно в създадената им от мнозинството удобна среда. Тогава и хората отвън ще започнат повече да ни разбират, противно на твърдото ни моментно убеждение в обратното.
Добави коментар