Няма кой да работи с децата с увреждания настанени в домове

13:24, 15 авг 15 25 466 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
„Ще бъде детска планета, надежда, мир, светлина...“

Цяла сутрин тази песен огласяваше Центъра от семеен тип за деца със специални нужди в кв. „Надежда“. В деня на отворени врати в новия дом за 12 деца с различни уреждания, с тяхната надежда, светлина, усмивки и песни се запознаха и техните съседи.

Една от тях е Благойка Георгиева, която е родител на дете с увреждане. Тя беше дошла, за да покаже, че няма нищо против такива центрове да се строят в столичните квартали. Между блоковете, в среда еднаква със семейната. Както е в приказките- с двор, със собствена детска стая, със съседи и приятели.

„Знам колко е тежко отглеждането на такова дете с проблем. Радвам се че има такива домове за такива деца. За съжаление обаче хората са скептично настроени към тях. Допитвала съм се до мои съседи и тези, които не са информирани за децата с проблеми са лошо настроени, защото смятат, че тяхното дете може да прихване от тези болести. Защото все пак болните деца не са като здравите, но това не е заразно, напротив те са по-обичливи дори“, казва Благойка.

През месец май, когато официално беше открит центърът, тук семеен уют и подслон намира и 19- годишният Димитър Младенов. Той се е родил незрящ. Митко е израснал в Дом за деца „Петко Рачов Славейков“ и не познава родителите си. Неговото семейство винаги са били приятелите му, които никога не е вижда с очи, но е усещал със сърце.

„Тук съм от май месец. Чувствам се много добре. 12 души сме и вече си намерих приятели. Това място може да накара човек да се замисли и да се вземе в ръце и да действа в живота пълноценно, защото трябва да се научим да сме самостоятелни и да се справяме сами“, разказва Митко, докато един от най-добрите му приятели седи неотлъчно до него.

Новият дом на Митко и на неговите приятели е най-големият от този тип в столицата. В момента в града функционират още 7 такива- за деца, които не знаят какво е семейна топлина и подкрепа. Тук на смяна работят по двама души, които са денонощно до децата, тъй като някои от тях са с по-тежки здравословни проблеми и не могат да се обслужват сами. Голям обаче е проблемът, че работници за подобни центрове се намират трудно.

„За да работят с децата не е достатъчно само необходимото образование. В нашата професия е необходимо да работиш със сърце, да обичаш децата и да бъдеш съпричастен към съдбата им. От това обаче много хора се плашат“, обяснява директорът на Дирекция „Социални дейности“ Мина Владимирова.

По думите ѝ основна цел на тези центрове е да подкрепят децата и да им дадат възможност да живеят живот, който заслужава всяко едно дете- с игри, учебници, усмивки и приятели.

Освен 10 възпитатели в къщичката работят медицинска сестра и мъж, който поддържа дома.

„Той е единственият мъж в центъра и понякога дори върши ролята на бащата в семейството, особено за момчетата това е много важно“, споделя управителят на центъра Анелия Маринова.

Към момента още 9 такива къщички от семеен тип са готови. От тях 3 са преходни жилища и едно е защитено жилище за младежи в по-напреднала възраст. Кога ще бъдат отворени обаче не е ясно, тъй като липсата на желаещи да работят с децата се явява като огромен проблем.

„Ще бъде детска планета, най-красивата земя...“, продължи да oтеква докато се отдалечавахме от къщичката.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама