Една година след смъртта на Валери Петров го почитаме с четене
"Напусна ни. Не каза къде да пратим телеграма... Остави всички свои думи. Остави ни частица от своята неподражаема деликатност и от своите предчувствия. Остави ни пластове човешка свобода. Даде ни и парола, входен билет към пластове изящество - с всички свои рими и всички свои ритми. Нека отново, нека заедно ги прочетем", се казва в анонса на събитието.
Това е покана към всички любители на изящното слово и на неговото послание да четат негови стихове всяка година на тази дата, където и да се намират, каза пред София Topnovini.bg Еми Барух.
„С неговата мекота на словото, с посланията му, с близостта, която дава на читателя, той успява по един феноменален начин да преведе своя финес и усещанията за живот – такъв, какъвто го живеем, без високомерие, уважавайки човека. Той ни издига в голямата висота на литературата – това е Валери Петров“, каза Барух и го определи като уникално явление в българската и в световната литература.
Спомените, които той е оставил у нея са много. „Може би най-яркият от тях е, че в срещите, които сме имали, както и в неговата поезия, има неповторима доза на смях и плач, на ирония и на милост, на контрасти. Такава е цялата негова поезия – с метафорите, които ние трябва да разчитаме и да декодираме, след като затворим книгите му“, сподели тя развълнувано.
Има доста места, на които е организирано четене на неговите стихове през този ден, отбеляза Барух. Досега в социалната мрежа са заявили желанието си да почетат поезията му повече от 300 човека.
Припомняме ви стихотворението, с което хората определят Валери Петров като летящия човек:
Хвърчащите хора
Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора, и изобщо, стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят. Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат, но защо ли тогава нещо тук ни боли щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар