БХК осъди събарянето на незаконни къщи в ромското гето на Варна
Topnovini.bg публикува становището на БХК без редакторска намеса:
На 20 август 2015 г. Община Варна в сътрудничество с органите на държавната власт, осъществи принудителна евикция на стотици хора, живеещи във варненския квартал „Максуда“. Неадекватните и лошо планирани действия на общинските и държавни власти създадоха хуманитарна криза, застрашаваща здравето и живота на много хора, голяма част от които деца.
Български хелзинкски комитет (БХК) се запозна на място с положението на жертвите на принудителната евикция на следващия ден след събитията. Изследователи на БХК интервюираха засегнати, общински и държавни служители, представители на неправителствени организации, ръководители и служители в социални институции, както и очевидци. Те се запознаха с наличната документация по случая, включително с такава, представена пред местни и международни органи за защита на правата и интересите на засегнатите. Бе проучена и наличната информация, тиражирана в печатните и в електронните медии.
Акцията от 20 август е една от най-мащабните принудителни евикции, осъществени от българските власти от началото на демократичните промени у нас. Според наличната официална информация разрушените къщи са 46 от общо 58 планирани за разрушаване. Властите не съобщиха броя на обитателите на разрушените жилища, голяма част от които са деца и самотни майки. По официални данни, във всичките 58 подлежащи на разрушаване жилища по настоящ адрес са регистрирани общо 520 души, от които 233 деца, а по постоянен адрес – общо 490 души, от които 211 деца. Ако в разрушените къщи гъстотата на обитаване е като средната за всички подлежащи, това означава, че на 20 август повече от 400 души, от които повече от 150 деца, са останали без дом. На повечето семейства това е било единственото жилище, в което те са живели необезпокоявани от властите в продължение на много години, в някои случаи – повече от едно десетилетие.
Принудителната евикция бе последвана от тежки атмосферни условия – ниски температури и дъжд. На засегнатите лица и семейства не бе предоставена адекватна информация за точния ден и час. Това доведе до унищожаване на много лично имущество на обитателите на разрушените жилища, включително дрехи, техника, мебели. Нещо повече, част от хората не са били в домовете си когато е започнало събарянето и впоследствие не са били допуснати от полицейските служители до тях, за да съберат вещите си.
От свидетелства на засегнати лица и очевидци БХК получи данни за редица нарушения, извършени от страна на полицейски служители преди, след и по време на принудителната евикция, включително: откарване в полицейско управление на жителка на квартал „Максуда“ с цел сплашването ѝ, за да не предприема и организира протестни действия; оказване на натиск върху служител на НПО бил на мястото на принудителните евикции; бутане, удар с бухалка и заплахи срещу жени, пострадали от евикциите; расистки обиди.
Макар опитите на Община Варна да предложи алтернативно настаняване на останалите без дом семейства да е стъпка в правилната посока, на практика не бе осъществена каквато и да е реална предварителна консултация със засегнатите лица относно алтернативите на принудителната евикция. Не е направен предварителен и адекватен анализ на броя засегнати от евикциите лица, включително колко деца, възрастни хора, хора с увреждания и други уязвими групи ще бъдат засегнати, както и техните възможности за алтернативен подслон. Това доведе до ненавременни, хаотични и крайно неадекватни действия от страна на Община Варна и социалните работници на Дирекция “Социално подпомагане“ – Варна по отношение на осигуряването на алтернативно настаняване с цел превенция на оставането без дом на засегнатите хора. В резултат, редица деца и техните родители са прекарали нощта на 20 август на открито или под импровизирани навеси при условията на продължителен дъжд и студено време.
Въпреки твърдението на властите, че на всички засегнати лица е било направено предложение за настаняване в социални услуги, БХК получи заслужаваща доверие информация, че това не е направено за всички, на достъпен език и след внимателно обсъждане с всяко индивидуално домакинство за наличието на алтернативни възможности.
По официална писмена информация на общинските власти в деня на евикцията алтернативен подслон е осигурен на едва 40 души в Приюта за временно настаняване на бездомни и социално слаби лица, намиращ се в сградата на СУПЦ – „Д-р Анастасия Желязкова“ (Приюта). Останалите тиражирани от властите възможни алтернативи – Приют за безнадзорни деца „Гаврош“ и Звено „Майка и бебе“ са били реално недостъпни предвид процедурата по настаняване в тези услуги. Самата възможност за настаняване в алтернативи е измислена импровизирано от общината в навечерието на евикциите, без никаква подготовка. Голяма част от останалите ненастанени засегнати хора, включително деца, е трябвало да пренощуват навън или в импровизирани подслони. Въпреки че през следващите дни настаняването в Приюта продължава, това става поетапно, като редица хора продължават да нощуват в лоши условия, лишени от своя дом.
Осигуреното частично алтернативно настаняване в социална услуга е временна и несигурна мярка. Настаняването става без издадена настанителна заповед и е по устна уговорка с ръководството на Приюта. Периодът на настаняване по уговорка е един месец, което по същество прави настаняването в социалната услуга неадекватна алтернатива на разрушения дом на потърпевшите. За настанените не се очертава никаква перспектива след изтичането на този срок.
Първоначалният капацитет на приюта, където са настанени част от останалите без дом лица е бил 50 места, като още преди да започне приемането на засегнатите лица от квартал „Максуда“, капацитетът е бил почти двойно превишен.[1] По официална писмена информация на Община Варна към 21 август 2015 г. в приюта са настанени 20 възрастни и 28 деца, което прави броят на лицата настанени там почти три пъти повече от броя налични места. При опит на БХК да осъществи проверка на място относно условията на настаняване в социалната услуга на 21 август 2015 г., достъпът бе отказан от общинските власти, които уточниха, че достъпът ще става само в работни дни и само в присъствието на служител на Общината. Така Община Варна отхвърля възможността за независим неправителствен мониторинг на условията, в които пребивават настанените лица. Такъв мониторинг през последните години БХК е осъществявал по споразумение с властите във всички затворени институции в България, включително в тези, които поддържат строг режим на лишаване от свобода.
Въпреки досегашните си груби нарушения на правата на човека в резултат от принудителните евикции, общинските власти във Варна заявяват намерение да продължат със събарянето на останалите къщи от настоящата акция, както и на още поне 150 други къщи в ромския квартал.[2] Тези действия бяха подкрепени от министъра на регионалното развитие г-жа Лиляна Павлова.[3]
Действията на общинските власти във Варна, където незаконното строителство не се ограничава само до единствените жилища на семействата в квартал „Максуда“, са несправедливи и дискриминационни. Те се осъществяват с аморална предизборна цел – да се спечелят политически дивиденти на основата на антиромските предразсъдъци и омраза. Международните стандарти изискват в случаи, когато принудителните евикции от незаконно строителство засягат единственото жилище на засегнатите, властите да осъществят предварителни консултации със засегнатите и да не допускат те да останат бездомни както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Те също така забраняват нечовешкото и унизително отнасяне, както и другите потенциално свързани с евикциите нарушения на правата на човека, като разделянето на семейства и унищожаване на собствеността на засегнатите. От 2006 г. насам България е била осъждана по повод на принудителни евикции от незаконни жилища в ромски квартали от три международни органа – Европейския комитет по социални права, Европейския съд по правата на човека и Комитета по правата на човека на ООН. По всички дела тези органи са намирали несъответствие на българското законодателство, регулиращо принудителните евикции, с различни норми на международното право по правата на човека. Компетентните български власти обаче не извършиха никакви изменения на законодателството, за да го приведат в съответствие с международните стандарти.
[1] По информация на ръководството на Приюта, преди да започне настаняването на останалите без дом лица от квартал „Максуда“, там са били настанени 92 души. [2] Медиапул, „Повечето незаконни къщи в ромското гето "Максуда" са съборени“, 20 август 2015 г., достъпна на адрес: http://www.mediapool.bg/povecheto-nezakonni-kashti-v-romskoto-geto-maksuda-sa-saboreni-news238189.html. [3] Медиапул, „Лиляна Павлова: Събарянето на незаконните ромски къщи в Гърмен ще продължи“, 23 август 2015 г., достъпа на адрес: http://www.mediapool.bg/lilyana-pavlova-sabaryaneto-na-nezakonnite-romski-kashti-v-garmen-shte-prodalzhi-news238316.html.
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар