Демографската криза в България се дължи на ранна смъртност при мъжете и малко раждания, сочи доклад
Проблемът с ранната смъртност сред мъжете е особено сериозен, обясни проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания към БАН. Той добави, че този процес има пряко негативно отражение върху икономиката на страната. Другият основен фактор е рязкото намаляване на раждаемостта сред българското население.
„Темповете на раждаемост зависят пряко от икономическото развитие. Влиянието на кризата, която започна от 2008-2009 г. е голямо. Имаме тенденция на увеличение на раждаемостта преди кризата и след това рязко започва движение надолу. Очакванията са, че в години с икономически растеж може да очакваме повишение на раждаемостта.
Друга основна причина за смъртността са болестите, които отнемат живота на 70-75% от българите. Според изследването три са основните групи болести с най-голяма смъртност, които влияят на отрицателния прираст. На първо място са сърдечно-съдовите заболявания, следвани от онкологичните. Третият тип са външни фактори – катастрофи и различни травми. Социалният министър Ивайло Калфин коментира статистиката като обясни, че превенцията на тези заболявания задължително трябва да залегне в здравната реформа.
„Знае се кои са болестите с най-голям риск, също и възрастите. Мисля, че това задължително трябва да влезе в здравната реформа. Мъжете не доживяват до пенсия“, заяви Калфин.
Качеството на живот е основният фактор за успешна демографска политика, тъй като събира в себе си всички аспекти на демографската политика – социалната политика, здравеопазването, образованието. Това пък заяви доц. д-р Антоанета Христова, директор на Института за икономически изследвания на БАН. Тя поясни, че след 1990 г. естественият прираст в България е постоянно отрицателен. Средно ражданията в страната са близо до европейското ниво - по 1,5 деца на жена. Първият сериозен проблем, който се споделя от българските майки при избора дали да раждат второ дете е това, че няма кой да го гледа, както и липсата на места в детските градини.
„Предлагаме непълно и гъвкаво работно време за по-лесно съчетаване на личния с работния живот на родителите”, каза доц. Христова. Част от нейните предложения са задължително здравноосигуряване на бъдещите майки.
„Гъвкавото работно време е интересно предложение. То вече е действащо, но трябва да се постараем да обясним на гражданите правата им в това отношение. Всеки трябва да има 40 работни часа седмично. Според приетите вече промени те могат да се разделят неравномерно през дните. Промените допускат и работа от дома, но със съгласието на работодателя. Интересно е предложението бременните жени да имат здравно осигуряване задължително. Това го има в някои страни. Допада ми и стимулирането на работещите родители чрез отстъпка от данъците им. В момента това, което се случва с данъчния кредит е следното - за едно дете е 200 лв. намалението от данъците, за 2 – 400 лв., за 3 – 600 лв. Много ми се ще да нарасне това нещо, но не трябва да забравяме ограничените ресурси, с които разполагаме“, коментира предложенията социалният министър.
Проф. Димитров подчерта, че политиката на България трябва активно да се насочи към връщането на родните емигранти у нас. По думите му демографската ситуация ще се подобри едва когато 20-30% от българите в чужбина се завърнат у нас.
Последни новини
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Добави коментар