Аграрният университет в Пловдив се отваря към бизнеса
18:13, 27 яну 16
25
454
Шрифт:
"Сега ние търсим бизнеса най-вече за едно - да ни спонсорира. Но не чуваме думата му като коректив на нашата работа като преподаватели и учени. Готвим кадри за агробизнеса, правим научни проекти за приложение в българската аграрна индустрия. Следователно трябва да питаме тези, които потребяват нашия продукт как да го направим по-съвършен", убеден е професорът. По думите му българските агропрактики трябва да бъдат постоянно дискутирани и да бъдат цел на обучението. А българските агробизнесмени да станат съучастник в обучението на студентите.
"През следващите 4 години ще акцентирам върху мениджмънта на най-големия български ВУЗ, който обучава кадри за селското стопанство. Според мен най-неотложно в работата на ректора през този мандат е да открие възможности пред научните работници за по-добри приходи от своята професия", каза още проф. Димитров.
Той заяви още, че целта му през следващите 4 години е заплатите на най-голямата част от научните работници и преподаватели да нараснат от 1000 до 2000 лева. В момента възнагражденията са между 600 и 1200 лева.
"Вярвам, че по този начин екипът на ВУЗ-а ще е по-мотивиран да създава добре обучени агрономи, готови веднага да навлязат в практиката и в последна сметка да влияе върху качеството на българската аграрна продукция. Допускам, че и другите кандидат-ректори ще помислят в тази насока. Въпросът е как да се постигне", уточни проф. Димитров. Според него два са начините да се постигне тази цел - да се оптимизират разходите и да се увеличат приходите. "Мисля, че ректорът на Аграрния университет трябва да използва и двата", убеден е той.
Точно хората, работещи в Аграрния университет, могат да бъдат източникът на по-високите приходи за университета, ако имат свободата и мотивацията да се включат в учебния и научния процес със свои идеи, убеден е професорът. Той смята, че ректорът трябва да децентрализира средствата в катедрите и да даде възможност на колективите им да оперират с приходите от дейността си. Когато катедрите могат да оперират с делегираните им средства, те ще се замислят и върху това как да увеличат приходите си. Могат да привлекат отвън експерти и научни работници по определени свои проекти да получат приходи от реализацията на проектите.
Аграрният университет има своя експериментална база от 1645 декара, има своя селскостопанска техника и сгради. "За мен е странно, че тази база носи годишно по половин милион лева разходи, а не генерира приходи. На практика земята на университета "подяжда" средствата за обучението на студенти. Досегашната логика на ръководството е, че ние само онагледяваме учебния процес с тази експериментална база. Добре, но какво ни пречи да печелим от нея? 1645 декара е доста земя и аз ще се заема да я направя рентабилна. Това е и начин да научим студентите, че може да се печели от селско стопанство. Това е начин, когато търсим сътрудничество с фирми, да показваме рентабилност", смята кандидат-ректорът.
Добави коментар