„Стършел“ на 70: Не вестник, а начин на мислене (снимки)
„Няма друг вестник, чието име да е станало част от живота на един народ“, пише „Стършел“ на първа страница на юбилейния си брой от 19 февруари и продължава: „Не се получи нито с партийните хартиени пропагандатори отпреди четвърт век, не се получава и със сегашните жълтурчета – оцапаните гащи на уж свободната ни преса. Поколения наши сънародници пораснаха със „Стършел” – вестникът, който влизаше в българското семейство и се четеше от всички – от бабата и дядото до внучето и кучето. В едни години, когато пропагандаторите тръбяха за „успехите”, бодливият вестник критикуваше. Доколкото му позволяваха, разбира се... Но въпреки партийната цензура читателите намираха в него истини, казани с Езопов език, каквито нямаше другаде“.
В „Перото“ всичко започна със селфи, което издателят на „Стършел“ Румен Белчев си направи с всички присъстващи. Той сподели, че „Селфи със „Стършел“ е била и първоначалната идея за заглавие на сборника. Всичко продължи в присъщия на стършелите шеговит тон.
„Никога не се е налагало на „Стършел“ да се предлага по будките в комплект с варена кокошка, поръсена с червен пипер, докато други вестници се продават с дискове, с икони и с шишенца със светена вода“.
Това шеговито намигване направи главният редактор Михаил Вешим и припомни, как навремето друг главен редактор на изданието Христо Пелитев, обяснил какво е обичан от читателите вестник, а именно - „когато се предлага с кокошка“.
И до днес „Стършел“ остава верен на бодливия си нрав без да излиза от добрия тон, без груби подигравки с личности от обществения живот. И все пак, въпреки че досега „разстрелян“ читател от главния редактор не е имало в историята на вестниците, през 80-те години на миналия век у Михаил Вешим се поражда желанието да го направи. Ето защо:
„Вече работех в редакцията , но се наложи за две години да прекъсна. През '83 г. ме взеха за войник в Плевен.“, разказва Вешим. „Веднъж ме пратиха да пазя група войничета, които работеха близо до оградата. Разваляха стара постройка и разглеждаха гредите и тухлите, а аз трябваше да ги наблюдавам от десетина метра със зареден автомат, за да не решат да бягат. Както си работеха, един от тях, як, набит, тръгна към мен. „Стой!“, викнах и вдигнах калашника. „На място!“ Той се закова и проговори с тъничък жалостив гласец: „Приятел, дай ми нещо за четене, от месеци не съм виждал вестник“. В джоба на шинела си имах новия брой на „Стършел“. Редакционната секретарка Сашка редовно ми го пращаше. Вестникът бе пристигнал същият ден. Даже още не бях го чел. Но войникът ме гледаше трогателно като боливийско дете, че го съжалих. Заслужава човекът да разнообрази мрачната действителност с някоя смешка. Бръкнах в джоба на шинела и му хвърлих вестника. Той го грабна зарадван и мигновено му видях гърба. Затича се към нужника като крайно нуждаещ се, сваляйки колана в движение. Е, тогава ми се прииска да вдигна автомата. Щях да съм първият редактор в света, който е застрелял свой читател“, разказва Вешим.
На „Историческата страница“ в специалния, юбилеен брой, „посветен на стършелите от вчера, днес и утре“, вестникът разказва, че първият „Стършел“ е излязъл в София през 1886 година, с предназначение, посочено още на първата му страница - „да жили управляващата клика“. Редактор е Витолд Пекарски. Вестникът съществува само няколко месеца. През 1930 в град Попово се появява вторият „Стършел“, с редактор Ж.П. Харун. Спира след втория брой. Третият „Стършел“ е списание и излиза в продължение на 5 месеца. Това е така нареченият „Бешков стършел“, тъй като в екипа му участва големият майстор на карикатурата Илия Бешков. И така на 15 февруари 1946 година излиза първият брой на „Стършел“, който познаваме и днес. И оттогава – до днес без прекъсване всяка седмица.
В началото редакционният екип наброява 44-ма души, а в него работят десетки известни български писатели-хумористи и художници-карикатуристи. Сред тях са Павел Вежинов, Борис Ангелушев и Богомил Райнов, а по-късно оттам са минали още имена като Радой Ралин и Станислав Стратиев.
След избухването на свободния печат обаче през 1990 г. влиянието на “Стършел” започва да се свива, а с него се свива и редакцията. Днес в „гнездото на стършелите“ са останали шест амбициозни личности - Румен Белчев, Михаил Вешим, Сергей Трайков, Ивайло Нинов, Маргарита Янчева и Ганчо Савов.
В специалният юбилеен брой, са публикувани и честитки от приятели на легендарното издание. Topnovini.bg публикува само няколко от тях:
„Честит празник! Това е голям празник на голям вестник, който успя да устиска през годините и остана жив. Много свестни автори пишеха в него, много свестни художници рисуваха в него, на някои от тях се случиха и големи неприятности, бяха гонени, уволнявани, но така се създаваше историята на „Стършел“. История, в която като жалони на националната ни култура останаха личности като Радой Ралин, Доньо Донев, Борис Димовски, Станислав Стратиев, Георги Чаушов ..., невъзможно е да ги изброя всичките. Още веднъж – честит празник! Вече вие правите историята на „Стършел“, затова ви пожелавам да продължавате да творите. Прегръщам ви всичките!“ - Георги Чапкънов, скулптор.
„Вестник „Стършел“ завинаги! Най-смешният и най-сериозен вестник! Скъсвам се от смях и ... от рев – няма средно положение! Животът без вестник „Стършел“ би бил като целувка без мустак! Като яйце без жълтък! Честит ви празник, приятели!“ - Васко Кръпката, блусар, роден в Подуяне
„Да бъдеш читател на „Стършел“ е не само чест, но и награда. Навремето като ученици в Ямбол четяхме само „Стършел“ и се смеехме. После дойдох в София, леля ми беше абонирана за вестника, четяхме го и пак се смеехме. И това си остана неговата характерна черта: сатиричен, честен, независим, а на всичкото отгоре и смешен. Което е най-важното в сегашното трудно време, защото когато разглежда проблемите на днешния ден и търси техните решения, „Стършел“ го прави не само със загриженост, но и с усмивка. Затова ви пожелавам да продължавате все така! И да сте живи и здрави, защото сте ни нужни на нас, читателите. И да пишете така, че „Стършел“ да продължава да бъде нашия любим вестник!“ - Георги Мамалев, актьор
И така, един от най-дълголетните вестници в България, сатиричният „Стършел“, продължава напред. И това е важно защото, както казва Михаил Вешим: „Ако изчезне и последната пчела, 10 години след това ще изчезне и човечеството. Ако изчезне „Стършел“ от вестникарските будки, няма да изчезне човечеството, разбира се, но България ще обеднее“.
Последни новини
Дрехи за фитнес – сетове и анцузи Nike за тренировка
07:20, 18 дек 24 / Свят
В празничните дни през декември магазините на А1 ще обслужват клиенти с променено работно време
06:50, 18 дек 24 / А1
А1 добавя SPARK към портфолиото си от дигитални услуги Select
17:13, 16 дек 24 / А1
Добави коментар