Изложба с дъх на море в Нощта на музеите и галериите
Димитър Чолаков е роден през 1954 г. в Попово. Завършва Националната художествена академия в прословутия първи клас на акад. Светлин Русев, от който излизат едни от най-сериозните имена на българското изобразително изкуство от последните десетилетия. Сега артистът посвещава голяма част от времето си на задълженията на професор по живопис в Шуменския университет „Еп. К. Преславски“. Има редица самостоятелни изложби и много участия в пленери у нас и в чужбина, носител е на множество награди. Негови творби са притежание на музеи и частни колекции в България, Холандия, Германия, Полша, Австрия, Гърция.
Защо изложбата е озаглавена „Насаме с луната“? „По принцип рисувам нощем - обяснява Чолаков, - затова избрах тази метафора. Художникът по принцип е самотен, сам твори, и аз работя сам, но съм истински щастлив, когато рисувам. Затова луната често ми прави компания, а и нощта е спокойна, не се разсейвам, кара ме да се чувствам добре. Работите, които представям, са от един цикъл, който правя от половин година насам - около 35 картини са общо, няколко съм пратил в София, останалите са във Варна. Обединява ги в чисто технически план това, че всички те са по-пестеливи като тон, като хармония - не са много цветни, в тях търся по-пастелните тонове. Защото луната е отразена светлина и нощта предава състоянията много по-категорично като светло и тъмно, топло и студено. Докато дневната светлина размива пространството и сюжетът става по-повествователен. Работите ми от този цикъл предават реални състояния, които аз съм почувствал - отделни мигове, уловени в света около мен, които аз се опитвам да трансформирам в един картинен свят.“
Ценителите веднага разпознават специфичната техника на Димитър Чолаков, която е неговата запазена марка. В нея има колажни моменти, отново са използвани естествени материали - пясъци и различни земни пигменти като естествена оцветена пръст, заедно с акрилни бои. „Морето присъства в моите работи от много години, имам чувството, че съм роден на брега, и дори и да рисувам някой реален пейзаж без море, в един момент то се появава на картината. Може би това усещане идва от детството ми, когато всяка година толкова чаках да дойде лятото, за да отида на море. Още като ученик рисувах морето от натура - Созопол, Несебър, Балчик... И сега усещам морето не като визия, а като състояния - прекрасни състояния на водата, на утринното, дневното и на нощното море“, признава художникът.
Добави коментар