Деница Сачева стана заместник социален министър
17:44, 27 май 16 / Политика
25
386
Шрифт:
Тя е магистър по здравен мениджмънт и по връзки с обществеността. Започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика, където заема различни позиции – от специалист до ръководител сектор в Националния център за социално подпомагане. Била е началник на дирекция в Националната здравноосигурителна каса и началник на кабинета на министъра на здравеопазването в периода 1999-2001 г.
Миналата седмица поста на министър на труда и социалната политика пое Зорница Русинова, която до преди това беше заместник на Ивайло Калфин, който подаде оставката си.
Сачева обясни мотивите си за да приеме поста във фейсбук профила си:
„Приех поканата на Зорница Русинова да работим заедно. Познаваме се отдавна, поради което знам, че и при нея водещи са смисълът и действието. Тя така и започна – с отмяната на безсмислената поръчка на суперлуксозни коли за МТСП. За един безпартиен човек като мен решението е трудно, вероятно за някои и неприемливо, но обмислено. Приех защото ресорът, с който се ангажирам има нужда от много работа, която трябва да се свърши тук и сега и която не може да чака идеалната политическа ситуация. Работа, която засяга деца, социално подпомагане, социално включване, международно сътрудничество и представлява преобладаващата част от онова, което правя през всичките си 21 години трудов стаж. Работа, започнала някога точно в социалното министерство и останала в областта на хуманитаристиката независимо от промяната на работното място – в НЗОК, в МЗ, в гражданския сектор или в частния бизнес.
Ангажиментът, който поемам е за изпълнението на определени социални политики, които съм представяла пред обществеността както в политически документи, така и в статии, и в коментари. Няма да правя нещо по-различно от това, което съм правила и досега, просто с повече инструменти.
Има решения, които трябва да се вземат, защото без промяна на най-същественото, всичко, което се прави ще прилича на наливане на вода в каца без дъно. Неучастието в управлението на хора, които могат и знаят, от страх да не се оцапат или да не бъдат оплюти и омаскарени, даде писта на политически хакери и лобисти, които превзеха територии, които не им принадлежат.
Дотук съм вземала следните решения - отказ да продължа в политиката, след края на мандата на ОДС през 2001 г., независимо от предложенията, които съм получавала(общо четири); защита на управлението 1997 – 2001г., което не само промени България, но е и в основата на най-съществената част от биографиите на хиляди хора, които впоследствие го отричаха и мачкаха; лична подкрепа за ДСБ, когато партията беше най-слаба; отказ да стана част от блок, в чието бъдеще и смисъл не вярвах; опозиция на политики, които смятам за обществено опасни или предвещаващи кризи.
Това можете да очаквате от мен и за в бъдеще – полезност, прозрачност на действията, противопоставяне на неприемливото. Защото няма никаква причина, ако 21 години правех това, да спра да го правя и за напред.“
Добави коментар