Фамилията Градинарови – сътворителите на градската градина в Добрич
Жителите на малкия – около 14-хиляден градец Хаджи-оглу Пазарджик /днес Добрич/, се сдобиват със своя градски парк през 1867 г. Беледието /градскообщинският съвет/ избира място в махалата Карабоклук, закупува за 1780 гроша дръвчета и довежда арестанти, които ги засаждат и прокарват първите алеи. В началото паркът е с площ едва около 15 декара. Но, затова пък е в пряк досег с пътя, идващ от Варна и с централната градска чаршия.
Изоставена и недобре поддържана по време на руско-турските войни, след Освобождението градината става първа грижа на Добричкото градско общинско управление. От журналното й постановление – март 1884 г., научаваме, че се отпуска възнаграждение на слугата Исмаил в размер на 30 лв. на месец, за да украсява градската градина, но под надзора на градския инженер. Гласува се още закупуването на една толумба за поливане и една коса за косене на трева.
Гордост за Добрич е, че когато кметът на София Иван Хаджиенов през 1882 година подема кампания за създаване на Борисовата градина, далечният градец Добрич има вече градска градина с 15-годишна история. При това става традиция, всеки новопостъпил на длъжността кмет, независимо от партийната си принадлежност, да заделя средства за градската градина. Истинският възход на парка обаче настъпил, когато българските граждани решили да наемат професионален градинар, който да развие тази даденост до висотата на познатите европейски образци.
Така през 1895 г. кметът Димитър Попов осъществява връзка с Христо Стефанов от Варна - ученик на Новак. Той за периода 1896-97 г. съставя основния план на градската градина. Вестник „Добруджанец” от 9 август 1901 г. отделя специално внимание на озеленителя Христо Стефанов. Според автора, той с „трудолюбието си спечелва всички съграждани.”
„Христо Стефанов Христов изучил градинарството при прочутия Новак, създателя на Морската градина във Варна. Може би, си е създал име на добър специалист, защото от Добрич го канят да направи нова планировка за съществуващата там градина – парк”, разказва в спомените си внучката му Дарина Градинарова, дъщеря на озеленителя Райчо Градинаров. Семейството тръгва за Добрич, изоставяйки завинаги дома си на улица „Бенковски” във Варна. Заживяват в дом, построен от общината в самата градска градина. В него израстват децата му Марийка, Русийка, Стефан, Райчо и Петър. В началото Градинарови е само прякор, но с годините Христо Стефанов го приема като фамилно име.
Христо бил много строг и взискателен към работата си човек. Построил голям за времето си цветарник и доставял от Варна много екзотични храсти, цветя и дървета. Оформил нови алеи, фигури, Розариум, алпинеум и други. Всичко, което изградил било резултат на неговия упорит характер и пословично трудолюбие. Особено като се знае, че осигуряването на вода в Добрич тогава било почти неразрешим проблем. Заради безводието в Добруджа и отглежда предимно сухоустойчиви видове.
След окупацията на Южна Добруджа от Румъния оранжерията е разширена и е с размери 22 м дължина и 12 м ширина. В регулационен план от 1925 г. е показана плановата композиция на градската градина. Посочени са няколко градински елемента – градско казино, увеселителен павилион, оранжерия за цветя, бароков фонтан. По спомени от съвременници, румънците изграждат и един тенискорт.
Документ от 1932 г. на Община Пазарджик /Добрич/ ни прави свидетели на това как е изградено новото казино. Обявен е търг за построяването му на стойност 220 000 леи. От запазените снимки то ни гледа с огромните си, кръгли като очи прозорци. Край него ухаят огромни розови храсти, а ажурна метална ограда го оформя като отделен кът в градината. До новото казино позамогналата се фамилия Градинарови си строи нова къща. В така наречената беседка могат да се събират до 40 оркестранти. В нея всяка събота, неделя или на празник свири духовият оркестър. И, все пак, това, което впечатлява, са прекрасно поддържаните тревни площи и голямото разнообразие от цветя, подредени в прекрасни фигури, пренасяни върху земята с шаблони. Освен като оазис за отмора и разходки, културни и социални контакти, старите добричлии особено са я ценили пазили.
„От разпилелите се из страната деца на дядо Христо тук в Добрич остават Стефан и Райчо. Но, единствено баща ми, Райчо Градинаров поема с голяма любов професията на баща си. Той се ражда в Добрич на 9 юни 1903 т. От кръщелното му свидетелство научих, че къщата на дядо ми се е намирала в парка и се е водила на улица „В. Преславска”. А, той бил кръстен в намиращата се много близко църква „Свети Георги”, разказва Дарина Градинарова. Помни добре, че за него най-прекрасните неща в живота били децата и цветята. „Като малко дете той ме хващаше за ръката и ме повеждаше сред цветята. Казваше ми, че всяко цвете е живо същество, което познава кой го обича и кой не… За него теменугите бяха детски личица. Любовта си към тях предаде на много от работниците в парка, а и на мен самата. И до днес, щом видя теменуга, се заглеждам като него, за да видя това лице дали е засмяно или сърдито. Дали плаче или от нещо го боли. Точно, както той го правеше”, спомня си Дарина.
Тя разказва, че баща й покривал градината с големи цветни фигури, които предварително обмислял и чертаел. Те били изтъкани като персийски килими от десетки видове цветя, различни на цвят. Отпред на всяка имало табелка с надпис „Моля, не късате цветята”, но никой не ги и късал тогава. „Имаше огромен Розариум. И, както винаги, той подбираше най-хубавите видове холандски и японски трендафили. През пролетта от цветарника се изнасяха кактусите и палмите. Още е пред очите ми снимката с цъфналия столетник. А, вода за поливане нямаше. Носеше се от една далечна чешма в специални съдове, които наричаха тромби. От тях се гребеше с лейки и всички цветя се поливаха с тях дълги часове от деня. На големите ни национални празници баща ми – Райчо Градинаров, правеше огромни арки от цветя. Под такава арка мина през 1940 година и българската войска, тази красива историческа арка я имаше също увековечена на снимка”, разказва дъщерята.
След 9 септември 1944 г. семейството трябвало да напусне къщата, в която живеело – тази в градската градина. Отишли да живеят в къщата на съпругата на Райчо, чийто голям двор той за кратко време превърнал в рай. „Много рано се поболя и вече на легло, един ден ми каза, че е много щастлив задето любимата му професия отива в ръцете на брат ми Христо Градинаров. А, той, също като баща ни отдаде живота си на градската градина. В нея остави творческите си сили и възторга си, че нему се отдава възможност да разшири досегашните й размери с езера, алпинеуми, басейни, стадион, спортни площадки и нови алеи с камъчета за отдих. Макар той да не знаеше какво е отдих, поне докато я твореше в сегашния й вид”, споделя Дарина Градинарова.
Поетапно през годините градският парк се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. От 1999 година старата градина на градския парк – тази на Христо Градинаров, е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.
За тази публикация са използвани публикувани в издадения през април 1997 г. - по повод 130-годишнината на парка, брой на вестник "Музей" материали на Лора Савова – уредник в Историческия музей, на Ганка Колева и Дарина Градинарова. Topnovini.bg благодари за съдействието на Регионален исторически музей – Добрич
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар