Виктор Лилов: Държавата да плаща на частни фирми за охрана на селата
14:14, 18 юни 16
25
601
Шрифт:
Той припомни, че много граждани плащат на близо 100 хил. частни охранители да опазват бизнеса им, домовете и тях самите, защото полицята не може да си свърши работата. По думите на Лилов у нас има близо 60 хил. полицаи, но работата им е много неефективна, а населението плаща данъци за издръжка на структурата, която пък не успява да охранява сигурността и живота им, а охранява властта.
„Ако се прави либерализация на условията за притежание на оръжия, трябва да се вземе предвид престъпността, ситуацията с върховенството на закона, психичното състояние на хората и ситуацията с масови стрелби“, коментира още Лилов като допълни, че статистики показват, че има пряка връзка между степента на използване на оръжия и смъртността.
„Престъпността в малките населени места е много сериозен проблем, там се случват процеси на феодализиране, последен пример е Ценко Чоков от с. Галиче“, смята пък икономистът и притежател на оръжие Иван Пангаров, като според него точно тази ситуация повдига въпроса дали ни трябва оръжие. Той застъпва тезата за по-либерализиран режим за притежанието на оръжия.
Според него притежанието на оръжие има обществени ползи, като предоставя начална подготовка за обучение в армията и полицията, като въоръженото население при заплаха за националната сигурност има по този начин възможност да се защити. Също така посочи и американският аргумент, че въоръженото население подпомага демократичния процес като превантивно въздейства на политиците и законодателството, което те приемат.
Забраната за носене на оръжие се спазва от тези, които по принцип спазват законите, е друга от тезите застъпена от повечето дебатиращи. Според участниците, културата и манталитета на обществото е основна част от проблема за либерализация притежанието на оръжие и при подобна либерализация трябва да се стремим да ги развием и подобрим.
Според председателя на ДЕОС Емил А. Георгиев трябва да се мисли в посока на ясни и добре разписани процедури за придобиване и носене на оръжие, така че желаещите да се сдобият с такова независимо по каква причина. „Трябва да се наблегне обаче върху психотестовете, да се води истинска беседа с хората, но и да има сериозен и добре осъщестевяван контрол от държавата“, допълни той.
Трагедията в Орландо
„При ситуацията в Орландо, имаме психясал, луд човек, решил, че животът му няма стойност и на другите хора също. В продължение на 2 часа ги е стрелял, не бих искал да видя същите психясали хора тук. Спазването на всички закони у нас от органите на реда относно контрола върху такива хора е изключително формално“, коментира Лилов. Според него обаче въпросът не е в това дали притежаваме или не оръжие, а в чувството за отговорност и ред.
Емил А. Георгиев изрази учудването си от случая в Орландо - как нападателят е бил назначен в охранителна фирма, като поради това му е било разрешено да си купи повече оръжия. Той наблегна на дупката в закона, която не позволява, ако имаш подозрение за нестабилен човек, да го разследваш и да му отнемеш правото да носи оръжие.
„ФБР попада на неговия профил и той попада в списъка за следене, но не са можели да направят нищо“, обясни Георгиев, който зае позиция, че ако поне един човек от охраната в дискотеката е имал оръжие, трагедията е можело да не бъде толкова голяма.
Беше изказано и мнение от публиката, че ако поне един човек в дискотеката е имал оръжие той е можел да неутрализира нападателя. Според Лилов обаче е фантазия, че обикновен човек с оръжие може да направи подобно нещо без да има необходимата тренировка.
По време на дебата беше обсъдена регулацията за оръжия и причините за либерализация или контрол в САЩ, Англия, Австрия и други държави. На Балканите, според статистиката, която беше представена по време на дебата, в Румъния има най-малко оръжия, а в Сърбия най-много. Обаче в Румъния има равни убийства с огнестрелно оръжие на България, а в Македония те са повече от Сърбия. Според тази информация беше застъпена тезата, че големият брой оръжия, съответно по-либерализираната процедура за сдобиване с такова, не означава със сигурност повишаване на смъртните случаи.
Правни аспекти
Преди началото на дебата от ДЕОС представиха презентация с това как е уредено в закона (ЗМВР, Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и Закона за частната и охранителната дейност) притежанието, ползването и регулацията на оръжията. Като бяха отбелязани и поредицата от документи, които са необходими за процедурата по придобиване на оръжие – завление до ГД Полиция/РПУ, свидетелство за съдимост, медицинско свидетелство, удостоверение от следствената служба, ловен билет, диплома за основно образование, декларация за съхранение в каса, декларация за уникална маркировка, документ за платена такса и становище от началника на служба КОС, което беше посочено като проблем, тъй като той решава дали ще получиш разрешително, но взима решението на база документи без да вика съответния гражданин на беседа.
Също така проблемна е и практиката на Висшия административен съд (ВАС) при процедурата на обжалване отказа за придобиване на оръжие. Въпреки че върховните съдилища трябва да уеднаквяват практиката, а не да създават противоречия, има решение на съда, че е необходимо да съществува конкретно застращаваща личността опасност, която да е реална и постоянна, за да получим разрешително за оръжие. Друг състав на ВАС обаче е на обратното мнение и е определил, че е необходимо само да се докаже нуждата от притежание на оръжие.
Беше даден пример за решение по случай за председател на кооперация, който носи в себе си суми пари събрани от живущите, за който съдиите са решили, че не попада в обхвата на закона и не се установява категорична необходимост от носене на оръжие.
В края на дебата за либерализацията притежанието на оръжие участниците се обединиха около идеите, че е необходима силна законова регулация, промяна на манталитета и по-висока култура, за да им един по-либерализиран режим на сдобиването с оръжие у нас.
Добави коментар