ВАС отмени минималния адвокатски хонорар по дела за над 10 000 лв.
С решението, постановено на 27 юли от състав с председател и докладчик Жанета Петрова и членове Искра Александрова и Светлана Борисова, отпада текстът на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тя предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от над 10 000 лв. най-ниското заплащане е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.
Това решение не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС. Освен това е само по едно от висящите дела за минималните адвокатски възнаграждения. В друго производство Върховната административна прокуратура атакува изцяло последното увеличение на тарифата от 2014 г., част от което е текстът отменен от състава, начело с Жанета Петрова. Делото на прокуратурата срещу последното увеличение обаче беше спряно в началото на месеца, за да изчака решението по друго, свързано с минималните адвокатски хонорари – в Съда на Европейския съюз. До съда в Люксембург беше отправено преюдициално запитване от Софийския районен съд със седем въпроса, един от които е дали минималните адвокатски възнаграждения в България нарушават конкурентното право на ЕС. Питането е за съответствието на няколко разпоредби от Закона за адвокатурата и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с различни европейски норми.
Решението на ВАС за отмяна на размера на минималния адвокатски хонорар по граждански и търговски дела с интерес от над 10 000 лв. е по жалба на Банка ДСК. От финансовата институция атакуваха текста от наредбата на ВАдС след като бяха изправени пред задължението да платят юрисконсултско възнаграждение от 1 305 025 лв. За толкова претендира юрисконсултът на офшорно дружество, предявило вземания по дело за несъстоятелност на фирма, чийто основен кредитор е банката, като се позовава на тарифата за минималните адвокатски хонорари. Така, освен въпроса за фиксирания в наредбата размер, под който не може да пада заплащането на адвокат по граждански и търговски дела, се постави и проблемът за присъждането на юрисконсултско възнаграждение равно на това на адвокат. По искане на омбудсмана Мая Манолова в Конституционния съд вече е образувано дело за отмяна на чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 161 ал. 1 изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат, че на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт.
С решението си от 27 юли ВАС прави констатации в две основни насоки. Първата е, че когато през 2014 г. Висшият адвокатски съвет е приел увеличението на минималните хонорари не е спазил основни правила в Закона за нормативните актове. ВАС установява, че проектът с измененията не е бил публикуван за обществено обсъждане на сайта на съвета в продължение най-малко 14 дни, както изисква чл. 26, ал. 2 ЗНА. "В нарушение на чл.28, ал.3 ЗНА Висшият адвокатски съвет е разгледал предложения проект на нормативния акт, към който не се съдържат мотиви относно причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз", посочва още ВАС. Така констатациите му съвпадат с тези в жалбата на Върховната административна прокуратура, с които беше атакувано изцяло изменението в адвокатската тарифа от 2014 г.
Извън процесуалните нарушения, които са достатъчни за отмяната на текста от наредбата, ВАС установява, че той противоречи и на Конституцията, тъй като може да доведе до ограничения на гарантираната от нея възможност на граждани или юридически лица да защитят правата си пред съд и да получат правна защита и съдействие. Според съда текстовете от основния закон, които са нарушени с този размер на тарифата, са чл.56 и чл.122.
Решението обаче основно е посветено на това, че определеният от ВАдС минимален размер на минималния адвокатски хонорар по граждански и търговски дела с интерес от над 10 000 лв. противоречи на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Той предвижда, че заплащането трябва да бъде справедливо и обосновано. "Макар тази характеристика да е отнесена към размера на възнаграждението, което е предмет на договоряне между адвоката и клиента, на същото основание тя следва да се прилага и за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с нормативен акт и не могат да бъдат преодолени по волята на страните по договора за правна защита и съдействие", посочва ВАС. И започва с анализа си.
Според съда нивата на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия - обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. "За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия", заявява ВАС. И констатира: "При приемането на нормативния акт обаче, този подход не е приложен, що се отнася до предвидените в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални възнаграждения, които се дължат при процесуално представителство и защита по граждански и административни дела на една инстанция. Вместо съчетаното прилагане на посочените критерии, единственият, ползван за оценката на труда, критерий е този за величината на материалния интерес. При създаването на разпоредбата не е направена преценка, че възприетият едностранчив подход може да доведе до резултати, при които се наблюдава сериозно несъответствие между обема и сложността на извършената правна работа и материалния интерес, предмет на правния спор". Като изтъква, че е напълно възможно дело с много висок материален интерес да не изисква висока компетентност и обратното - процес за малко пари да е придружен с големи усложнения и по него да е положен голям обем правна работа.
"При положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес", заявява ВАС в решението си.
И подчертава: "Правото на самоуправляващата се адвокатска общност да определи сама цената на своя труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес, така че, от една страна, високоотговорният труд на адвоката да не бъде подценен и поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна, което влияе негативно върху законността".
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар