Знаковите дела за корупция отиват изцяло в спецсъда

20:18, 25 авг 16 25 424 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Вземат делата за подкуп и длъжностни престъпления срещу депутати, министри и магистрати от Софийския градски съд и ги дават на специализирания съд. Това става с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), написани от Министерството на правосъдието, съобщава "Правен свят".

С измененията в чл. 411а НПК на спецсъда се възлагат делата за подкуп,  длъжностно присвояване, някои измами, безстопанственост, неизгодна сделка, документни престъпления и такива по служба, както и някои против паричната и кредитната система, ако са извършени от шест групи лица. Сред тях са магистратите, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор, инспекторите и експертите в Инспектората към ВСС.

Спецсъдът ще се произнася и по обвиненията по тези текстове срещу депутати, членове на Министерския съвет и зам.-министри, председатели на агенции и комисии, директори на изпълнителните агенции и други еднолични или колективни органи, създадени със закон или с постановление на Министерски съвет, и техните заместници, членове на УС на НАП и шефовете на данъчните дирекции, шефа на агенция "Митници" и шефове на митници, митнически бюра и пунктове, областни управители и заместниците им.

На СГС остават подсъдни делата за останалите престъпления, извършени от магистрати, министри и депутати.

"Така се създава условие за рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, за да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност.  Делата за корупционни престъпления срещу лицата на ръководни длъжности ще бъдат гледани по общия ред, но от съд с национална компетентност, и то само за изброените престъпления", посочват от МП.

Промените в НПК са написани от работна група, в която имаше представители на съда, прокуратурата и адвокатурата. От МП съобщиха, че предстои предложенията да бъдат обсъдени и от Съвета за съдебна реформа. След старта на новия политически сезон министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще проведе и консултации с всички парламентарни сили.

Освен това с промените в НПК първоинстанционните съдебни състави ще бъдат задълженида обявяват при произнасяне на присъдата кога ще са готови с мотивите към нея. Като при дело от голяма фактическа и правна сложност ще е допустимо мотивите да бъдат изготвени след 60, а не след 30 дни, какъвто е максималният срок в момента. Общият остава 15 дни. Според авторите на идеята, така съдът може да определи и по-дълъг срок за публикуване на мотивите, когато се нуждае от повече време, но същевременно и страните ще получат някаква сигурност, че ще ги получат в указания период.

"Съдебната практика сочи, че наказателните състави понякога бавят мотивите с месеци, често и по обективни причини. Това отлага разглеждането на евентуалните жалби от въззивната инстанция, което нарушава чувствително правото на гражданите на защита. Дори има случаи, в които забавянето на мотивите допринася за изтичането на абсолютната давност", мотивират промяната от МП .

С измененията се премахва незабавното производство, но се разширява приложението на бързото. При бързото производство няма да провежда разпоредително заседание, но е запазена възможността делото да бъде върнато на прокурора, ако съдът прецени, че има съществено нарушение, което би нарушило правата на обвиняемия.

Правят се и промени в глава 26 от НПК, която вече няма да се нарича "Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия", а "Ускоряване на наказателното производство".

Вече не само обвиняемият, а и пострадалият и ощетеното юридическо лице, ще могат да направят искане за внасяне на делото в съда след изтичане на две години от привличането за тежко престъпление. За леките престъпления това ще може да стане 6 месеца след привличането на обвиняем, а не както е сега след 1 година. Искането се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда. Освен това съдът вече няма автоматично да дава срок на прокуратурата, в който да прекрати делото или да внесе обвинителния акт, а ще има право да преценява дали делото е било забавено. Ето как е формулиран текстът: "Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в едномесечен срок като преценява фактическата и правна сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, причините за това, както и предстоящите процесуални действия."

С промените в НПК се дава възможност за разпит на вещо лице от разстояние. "Така се постигат и икономии, както и използването на капацитета на експерти от национална значимост", обясняват от МП.

Променя се и концепцията за изготвянето на постановление за образуване на наказателно производство – в него вече водещо ще е престъплението, а не извършителят. Новите текстове в НПК забраняват прокурора да посочва извършител в акта за образуване на досъдебно производство, както и да пише "неизвестен извършител". Извършителят ще става ясен с привличането на дадено лице като обвиняем.

С мотив "свеждане до минимум на възможностите за укриване на осъдените на затвор лица" в НПК се регламентира, че касационният съд изпраща незабавно препис от решението си на прокурора, участвал в съдебното заседание, когато е наложена ефективна присъда за лишаване от свобода. Така този обвинител може да разпореди привеждането на осъдения в най-близкия затвор, а после първоинстанционният прокурор да предприеме действията по изпълнение на присъдата.

"Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й, като е причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието", обясняват авторите на текста.

 Друга важна промяна е регламентирането в НПК на преюдициалните запитвания до Съда на ЕС по наказателни дела. Докато се чака произнасянето на съда в Люксембург делото в България ще е спряно и ще се възобновява незабавно след получаването на отговор. Съдът ще може да възобнови производството и преди  това, ако е необходимо провеждане на процесуални действия като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. При спирането на делото, за да се поиска тълкуване на правото на ЕС, българският съд ще трябва да се произнесе по мерките за процесуална принуда. В НПК се записва, че страните могат да правят искания за изменението или отмяната им и докато делото чака отговор от съда в Люксембург. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама