КС отказа да отмени "такса юрисконсулт"
Присъждането на възнаграждение на търговските дружества и на администрацията за защита по дела от собствените им юрисконсулти, които са на заплата и не получават тези пари, беше атакувано в КС от омбудсмана Мая Манолова, която нарече тази практика "такса юрисконсулт".
Тя е регламентирана в два текста - в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които приравняват разноските за защита от юрисконсулт с тези за адвокат.
Първият - чл. 78 ал. 8 ГПК предвижда, че "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт", а другият е третото изречение от чл. 161 ал. 1 ДОПК и гласи: "На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат".
В искането си за отмяната им Мая Манолова посочи, че тези разпоредби противоречат на основни принципи на Конституцията - на правовата държава (чл. 4, ал. 1), за неприкосновеност на частната собственост (чл.17, ал. 3), за еднакви правни условия на стопанска дейност (чл. 19, ал. 2), за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1).
Членовете на КС обаче не са видели противоречие на текстовете в ГПК и ДОПК с Конституцията.
Основните аргументи на омбудсмана бяха, че, когато за юрисконсулт се присъжда възнаграждение като на адвокат, това не са реално направени разноски, а именно тях бива осъдена да плати загубилата страна. Освен това юрисконсултът е служител на трудов договор и му се дължи заплата, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото, което пък в повечето случаи е основа за изчисляване на адвокатския хонорар.
В решението си отначало КС изследва исторически въпроса с юрисконсултското възнаграждение и посочва, че законодателят не е дал обяснение защо е възприел този подход. Той отхвърля твърденията на Манолова за погазване на основни конституционни принципи.
Ето как КС отговаря на аргумента, че юрисконсултите не може да бъдат приравнявани на адвокати по отношение на възнаграждението и то се явява недоказано като разноски:"Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт, се присъжда минималното адвокатско възнаграждение и различието по отношение на доказване на факта на плащане на възнаграждението от страните – презумптивно закрепено плащане от страната, представлявана от юрисконсулт и задължение за доказване на плащане от страната, представлявана от адвокат, не води до извод за противоконституционност на оспорваните разпоредби, доколкото приравняването е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции, а различието – от разликите в правния статут на юрисконсулта, съответно на адвоката.
Наистина при избор на адвокатска защита, страната – гражданин, юридическо лице, едноличен търговец или административен орган, е необходимо да заплати предварително възнаграждението, независимо от размера, за да може при приключване на производството да й бъде възстановен този разход. Изискването на процесуалния закон в тази насока, включително свързано и с доказване факта на заплатено адвокатско възнаграждение, е въведено в интерес не само на страната, която при благоприятен изход ще претендира разноски, но и в интерес на адвоката, който, легитимирайки се в съдебното производство, удостоверява и обстоятелството, че вече е получил възнаграждение по договора за правна защита и съдействие".
А после заявява: "При правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен (отсъства), не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат, според скалата на Наредба № 1/09.07.2004 г."
След това КС посочва, че наистина юрисконсултите работят по трудово или служебно правоотношение и получават заплата. "Известно е наред с това, че в номиналното брутно изражение на работната заплата на юрисконсултите отсъства разбивка по отделни видове дейности – фиксирана сума за ежедневно правно обслужване (договори, консултации, становища и т. н.) и фиксирана сума за евентуално процесуално представителство по дела.
Макар и подобна неопределеност да е налице, фактът, че работодателят включва тези различни по вид разходи във възнаграждението на юрисконсулта не може да се отрече. За работодателя съществуват и задължения по трудовото законодателство за повишаване квалификацията на работната сила и юрисконсултите в частност, за предоставяне на здравословни условия за труд, в т. ч. материално-техническа обезпеченост за полагането му и др., които също налагат осъществяване на специфични разходи", пише в решението.
После КС заявява, че стойностният критерий за определяне на минималния адвокатски хонорар критерий "не винаги е най-убедителен, но при отсъствие на по-добър, следва да се възприеме като приемлив, пред риска за хипотеза, при която да не се използва изобщо какъвто и да било".
И заключава: "При тези данни, макар и да са налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатска дейност, по своята същност, юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела. Този извод не изключва, напротив, обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство.
Конституционният съд намира, че е допустимо и конституционно оправдано законодателно отклоняване от възприемането на количествено точно определени и изчисляеми подходи, в полза на решения, основани на сходна регламентация, за постигане на приемлив обществено оправдан интерес. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то установеното законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява приемлив подход в посоченото по-горе направление и израз на осъществена законодателна симетрия (постигане на баланс), за еднаква по своята същност процесуална дейност".
Съдът посочва, че винаги са възможни спорове за това как законодателят е решил юрисконсултите да получават точно минималното адвокатско възнаграждение,а не процент от него, например. "…Но посочената неопределеност, пораждаща известна доза съмнение относно количествените параметри и механизма за определянето им, не води до диспропорционалност в настоящия случай до такава степен, че да обоснове неприемлива обществена нетърпимост, съответно неконституционосъобразност. Защото, макар и несъвършено, дадено законодателното разрешение може да се възприеме като обществено оправдано и необходимо, пред перспективата да няма изобщо такова", пише в решението.
Конституционните съдии дори посочват, че всъщност, ако страна бъде лишена от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че е представлявана от юрисконсулт на заплата и това би било нарушение на правото на защита и на правовата държава.
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар