Огнеборец от Хитрино: Не можех да позволя на ужаса и страха да ме обземат
12:10, 17 дек 16
25
1327
Шрифт:
Във фаталната събота рано сутринта Стефан се подготвя за първа смяна. Тогава колега, който е на работа го търси по телефона и му съобщава да отиде в пожарната по спешност. Стефан незабавно пристига и научава, че сигнала за взрива в Хитрино е получен в 5.45 часа. Първите пожарни екипи вече са в селото.
Стефан се оказва във втората група огнеборци в населеното място. Той няма време да прецени обстановката, въпреки че разрухата е навсякъде. На него и колегите му се пада задачата да спасяват затрупани под руините на сградите и да потушават огъня обхванал всичко наоколо.
Със собствените си ръце Стефан вади от развалините два трупа, но останал потресен не от смъртта, а от облените в кръв лица на оцелелите.
„Не можех да позволя на ужаса и страха да ме обземат, когато знам, че живота на някой човек е в моите ръце”, разказа Стефан.
В първия ден на трагедията огнеборецът остава 15 часа в епицентъра на бедствието. Още чува гласовете на колегите си, които търсели хора под отломките. Мъжът коментира, че дейстрията на колегите и началниците му са били напълно адекватни и навременни.
До 16 декември Стефан непрекъснато дава дежурства в Хитрино. Надява се всичко да приключи успешно, да не нараства броя на жертвите и всички пострадали да успеят да продължат напред.
Датата 10 декември ще помни не само Стефан, а и на неговото семейство, което не мигнало нито една нощ, докато той бил в Хитрино.
Вече трета година Стефан е огнеборец. Още от ученик той знаел, че ще стане пожарникар.
Стефан няма магическо наметало, с което да полети. Не е надарен със сила, която може да повдига планини, но въпреки това той е герой. Неговата сила е неговата човечност. Знае какво е да помагаш без да искаш нищо в замяна. Единственото, което желае е да вижда радост в очите на хората, на които помага.
„Имам много познати от Хитрино и искам когато се върна там след време, да видя хората щастливи”, каза Стефан Минков.
Добави коментар