Д-р Страхил Карапчански: Политическата обстановка не бива да нарушава работата по европейски проекти
Д-р Карапчански, 2016 г. бе сравнително спокойна за разлика от 2015 г., успя ли в тази връзка Община Русе да изпълни поставените си цели що се отнася до реализацията на европейските проекти?
И през изтичащата 2016 г. приоритет в работата не само на ресор “Европейско развитие” но и на целия екип на кмета Пламен Стоилов, бе работата по проекти с европейско финансиране. През последните 12 месеца приоритет беше върху подготвителните действия по програмен период 2014 - 2020 г. Усилията ни бяха насочени основно към оперативна програма “Региони в растеж 2014 - 2020”, където Община Русе разполага с инвестиционна програма над 56 млн.лв. безвъзмездна финансова помощ за важни секторни политики, каквито са подобряване на градската среда, подобряване на транспортната свързаност на центъра с крайните квартали, подобряване на образователната и социална инфраструктура.
Очакваме съвсем скоро да бъде подписан и договора за безвъзмездна финансова помощ, на стойност над 20 млн.лв., за втората част на проекта “Интегриран градски транспорт”, който включва приобщаване на кварталите “Родина” и “Чародейка” към централната градска част, ремонти на улици и тротоари, удължаване на мрежата от велоалеи, надграждането на транспортната схема. В ход на одобрение са и проектите за модернизация на образователата инфраструктура на Русе, където емблематичните сгради - паметници на културата, на Математическата гимназия и училище “Христо Ботев” са одобрени за европейско финансиране. Тук са включени и три детски градини.
Имаме един проект в направление “Социална инфраструктура”, където идеята ни е да изградим център за социални услуги за деца и семейства.
Наред с работата по тази оперативна програма, успешно финализираме един много важен проект по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство “Мерки за повишаване на енергийната ефективност в образователната инфраструктура на Русе”. Тук попадат Училището по европейски езици, училище “Любен Каравелов”, “Никола Обретенов”, и “Незабравка 2”, на които с безвъзмездно финансиране е подобрена енергийната ефективност.
Знаков проект за 2016 г. бе успешния ремонт на Английската гимназия, финансиран по програма “Красива България”.
Що се отнася до проектите, които са по “Региони в растеж”, Русе бе първата община в България, която разработи документацията и обяви обществените поръчки. В момента комисиите оценяват офертите, срокът е до 15 февруари да имаме избрани изпълнители, за да може, ако има обжалване, те да приключат, и при първите дни и месеци, позволяващи строителство, да започне работа.
Основно внимание ще се обърне на благоустрояването на крайбрежната зона. Това е съвременен проект, свързан с една достъпна, модерна, европейска крайбрежна ивица, включваща панорамна променада за разходки, велоалея, съоръжения за спорт на открито, две сцени на открито. Идеята е социалният живот на града да бъде пренасочен от градския център към кея, който да се утвърди като паралелен градски център, а богатата културна програма на Община Русе да се осъществява и там. Амбициите ни са до края на 2018 г. проектът да бъде успешно реализиран.
Вашият екип си поставя множество амбициозни цели и за 2017 г., очаквате ли да срещнете трудности в работата по тях при евентуална продължителна политическа криза или смяна на централната власт?
За всички общини, особено за онези работещи по европейски проекти, политическата предсказуемост е много важна. Целият процес - от кандидатстването, до спечелването, избора на изпълнител и изпълнението на дейностите, продължава понякога 2-3 години, в големи проекти дори и повече. Така че за нас е много важно да имаме стабилност и работата да не бъде нарушена от евентуална политическа дестабилизация.
При проекти с европейско финансиране ние имаме по-малко рискове, тъй като проектите вече са разработени, и финансирането е одобрено. В по-голяма степен обаче опасенията ни са свързани с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност. До момента по тази програма имаме 4 санирани жилищни блока в Русе, и заедно с 12-те от предходната програма с европейско финансиране те са 16 на територията на общината. Имаме около 50 блока, които са пред договор с Българската банка за развитие.
Именно тук е мястото, където трябва да изразя надежда, че политическата обстановка в страната не бива да нарушава сроковете и ангажиментите на всички участници в тези процеси. Практиката показва, че общините в голямата си част изнасят административната тежест на тези процедури, ние се стараем да бъдем изрядни, да спазваме сроковете, и очакваме същото и от централната власт и всички институции.
През 2017 г. ще текат основните приготовления за председателството на България на Съвета на ЕС, има ли желание и готовност Община Русе да домакинства събития от календара, и предвиждат ли се някакви инициативи, дори Русе да остане извън официалната програма?
Надяваме се че първоначално предложения подход за концентрация на цялата програма на българското председателство в столицата ще бъде преразгледан, и че важни и значими градове да имат възможност да участват и да домакинстват прояви. Както знаете, България и Румъния съвместно управляват Приоритетна ос 3 от Дунавската стратегия “Култура и туризъм”, и Русе е българският център за реализация на стратегията. В тази връзка мисля че имаме много какво да предложим, именно в направленията култура и туризъм, като град - лидер в национален мащаб по отношение на своят културен календар и иновациите в сферата на културните политики, и приобщаване на младите хора в обществения живот.
Мисля че тук можем да бъдем много полезни и да добавим стойност към българското председателство.
Дори да бъде възприет първоначалния подход за концентрация на прояви в София, мисля че ако бъде въведен принцип отделните градове и региони да предлагат проектни идеи, с които те да участват в реализацията на проявите, мисля че можем да бъдем много конкурентни, тъй като голяма част от секторните политики в Община Русе са в унисон с европейските стандарти. Ние сме доказали, че вече сме се настроили на европейските вълни и че имаме какво да добавим.
От друга страна през 2017 г. ще отбележим 10 години от членството на България в Европейския съюз, планират ли се чествания в Русе?
Да, за 2017 г. това е в обсега на нашите компетенции, а също така и се надявам че ще има интересни идеи и от страна на гражданското общество. Знаете че в Русе функционира Областен информационен център, който от една страна предоставя всякаква информация за европейските фондове, но и много активно си сътрудничим с колегите и 10-тата годишнина от присъединяването на Румъния и България към ЕС ще бъде една от темите, по които ще предложим интересни събития.
И последен въпрос, който винаги ни интересува, на какъв етап е работата по Дунавската стратегия?
Изпълнението на Дунавската стратегия, и в частност адаптирането на визията за развитие на Община Русе, е наш приоритет още от самото начало на мандата на Пламен Стоилов. Факт е че успяхме да наложим ремонта и рехабилитацията на крайбрежната ивица като приоритетен проект за Община Русе, и доказахме че обръщането на града към реката е много важно за нас. От там нататък Дунавската стратегия поставя една много важна цел, а именно обръщането на градското развитие от една страна към реката, и от друга страна подобряване на сътрудничеството между градове, общини и региони по поречието на реката.
2016 беше успешна в това отношение, до колкото Русе си спечели правото и привилегията да бъде домакин на най-големия културен форум в дунавския регион, “4-та Дунавска културна конференция”, която се състоя през месец ноември. Основната цел, която поставихме с тази конференция, беше подобряване на достъпа на културните институции до европейско финансиране и финансиране на проекти. За целта създадохме борса за идеи, които има над 10 потенциални идеи за съвместни проекти. Тук ролята на администрациите, каквато е и Община Русе, трябва да бъде допълваща, нека инициативата бъде в неправителствения сектор, в творците, в хората на културата и изкуството. Те създават идеите, а от нас ще получават подкрепата.
Като една и успешна практика представихме модела на културно сътрудничество и гражданството в рамките на Общинска фондация “Русе - град на свободния дух”, където всъщност идеите идват от хората на културата и изкуството. От своя страна администрацията и бизнеса, по модела на публично-частното партньорство, имат само подкрепящи функции, като един вид модератори на процеса, и осигуряващи съфинансирането.
Лично за мен през следващите 1-2 години дори половината от проектите, заложени и съвместно планирани в културната конференция, би било голям успех. От там нататък Дунавската стратегия е амбициозна задача, която за съжаление няма собствена оперативна програма, но пък има т.нар. програма “Дунав”, за транс-национално сътрудничество, и една от нейните цели е трансфера на знания.
Тъй като за програмния период 2014 - 2020, в по-голяма степен и за следващия програмен период, именно иновациите, трансфера на знания, ще бъдат приоритет на европейското финансиране. В тази връзка ние имаме и проекти, свързани с образованието, и мисля че ако Дунавската стратегия постигне тази амбициозна цел в Дунавския регион - интеграция и сближаване между регионите и градовете, и това се случи именно на базата на културата и образованието, това ще бъде една много успешно изпълнена задача.
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар