Министерството на здравеопазването отлага въвеждането на "пръстовия автентификатор" в извънболничния сектор. Това съобщиха от БГНЕС.
Решението ще предпази здравната система от срив в медицинската, техническата, информационната и финансова стабилност на здравеопазването, обяви министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
Ръководството на Министерството на здравеопазването взе решение за нормативно стартиране на процедура по отказ за въвеждане на „пръстовия автентификатор“ в извънболничната помощ през 2017 г. и отлагането му за 2019 г. Това съобщи д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването.
„От становищата на заинтересованите от процеса органи и организации, а именно БЛС, БЗС, пациентски организации и организации на лечебни заведения, както и от становището на компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап“, каза министър Семерджиев. „Според НЗОК съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на автентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на НЗОК, която понастоящем обслужва болничната помощ.“
По изчисления на НЗОК при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25 - 30 000 пръстови скенера и четци за машиночитаеми лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с „пръстова автентификация“ е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева и на НЗОК - 477 000 лева.
НЗОК декларира пълна невъзможност за поемане на допълнително натоварване с подобен мащаб, както и липса на средства, техника и налични помещения за инсталирането й. Към настоящия момент изчислителната мощност на сървъра, осигуряващ работоспособността на регистрационната система, не е в състояние да поеме допълнителни натоварвания над тези, произтичащи от болничната помощ. При над 43 411 000 посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ, денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2 116 % увеличаване на „пръстовите автентификации“.
На 16 март предстои заседание на петчленен състав на ВАС, който ще разгледа на втора инстанция решението на тричленния състав на ВАС за обявяване на правните основания за въвеждане на пръстовия автентификатор за нищожни. Тъй като предходният министър е предвидил въвеждане на системата едновременно за болничния и извънболничния сектор, но е въведена само в болничния, настоящото ръководство на МЗ смята за необходимо да не се намесва в работата на независимата съдебна система и да изчака решението на ВАС.
„Сривът, за който спомена министърът, би причинил възникването на редица комуникационни проблеми, които биха били в ущърб основно на пациентите, тъй като ще затруднят достъпа им до медицинска помощ“, обяви заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов. „По силата на Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която да отговаря на принципите на своевременност, достатъчност и качество. Гарантирането на правата на пациентите, в това число и на правото им на достъп до медицинска помощ, е ангажимент на държавата, поради което тя е отговорна да препятства всяка възможност за осуетяване на спазването им. Остава открит въпросът защо предходното ръководство на МЗ не е взело мерки за въвеждане на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ в нормативно установения за това срок и защо е допуснало въвеждането му в болничната помощ със закъснение“, коментира Любомир Гайдов.
Ръководството на Министерството на здравеопазването счита за подходящо изготвянето на концепция за Електронна здравна карта, съдържаща частично или пълно електронно здравно досие, което да бъде интегрируемо в Единния идентификационен документ. Неговото въвеждане предстои поетапно в ЕС и в България от 2018 г. От друга страна контролът при такава форма на идентифициране и управление на медицинската информация е максимално възможен и ефективен.
Добави коментар