„Този път няма място за скатаване“, констатира Карл-Хайнц Камп. Това съобщиха от БГНЕС. Така президентът на Федералната академия за политика в сферата на сигурността коментира исканията на Белия дом по адрес на европейците за увеличаване на парите за отбрана. Новият американски президент Доналд Тръмп постави ултиматум на европейските страни-членки на НАТО: до края на тази година той очаква „конкретни стъпки“ в посока увеличаването на бюджетните асигнация за отбрана до 2% от БВП.
Членовете на алианса се договориха за това още през 2014 г. на срещата на върха в Уелс. „САЩ от много години се оплакват от несправедливото разпределение на товара между партньорите в трансатлантическия съюз, използвайки понякога остри думи, като бившия министър на отбраната Робърт Гейтс в прочутата си „Брюкселска реч“ през 2011 г. Но това не накара европейците да направят обрат“, отбелязва Камп в интервю за ДВ.
„Обратът настъпи“
В действителност обратът в посока увеличаване на военните бюджети в повечето страни-членки на НАТО като цяло вече се състоя, възразява професор Ралф Ролоф от университета на бундесвера в Мюнхен: „Едва след присъединяването на Крим европейците признаха, че са концентрирали усилията си в антитерористични операции, а не в класическата задача за отбрана. Украинската криза ги принуди да направят съответните корекции“.
Включително и германските власти, които увеличиха разходите за отбрана и то значително през последните години. „Иначе ние нямаше да надхвърлим 1,2% от БВП“, посочи Ролоф. Нещо повече, германското правителство изпрати еднозначен сигнал, че ще увеличава военните разходи и занапред. „Но не знам дали Германия ще успее да достигне нивото от 2% от БВП през 2020 г.“, признава Ролоф.
Дори и през 2024 г. няма да успее, изчисли агенция ДПА. За целта ще се наложи разходите да се увеличават годишно с 10% и да достигнат до 75 милиарда. За сравнение във федералния бюджет за 2017 г. за тези цели са планирани 37 милиарда евро. И Ангела Меркел на току-що приключилата Мюнхенска конференция по сигурността призна, че бюджетът за отбрана не може да бъде увеличаван над 8% годишно, това няма да е по силите на самия бундесвер. „Повече не могат“, отсече тя.
Защо е толкова трудно да се спазва правилото за 2%
Разходите за отбрана могат да бъдат увеличени, но това ще става постепенно, за да могат да бъдат усвоени парите. Експертите са единни в това, че има какво да се усвоява, защото след края на Студената война Евросъюзът повече от две десетилетия последователно се разоръжаваше.„Европейците плащат прекалено малко за своята сигурност. Не става дума за пари, а за военни възможности“, обяснява Карл-Хайнц Камп. „От 7000 танка в бундесвера останаха около 300, а и не всички от тях са способни да изпълняват бойни задачи. Същото се отнася до военните самолети и вертолети“, признава Камп.
Американците трябва отново и отново да помагат на европейците, когато стане дума за военни операции, напомня президентът на Федералната академия за сигурност. Само няколко седмици след началото на военната операция в Либия през 2011 г. Франция и Великобритания свършиха боеприпасите, за провеждането на антитерористичната операция в Мали френските войници са принудени да летят с транспортни самолети на американската армия, защото френските не достигат.
Особено лошо е положението в малките страни от ЕС, продължава Камп. „Унгария, Чехия, Словакия и други не бяха в състояние да съберат един-единствен батальон за силите за бързо реагиране в Източна Европа, макар че именно те трябва да са най-заинтересованите държави от ефективната защита на НАТО. Наложи се да молят на колене Канада“. Завишените европейски претенции в тази сфера са далеч от действителността, резюмира Камп.
Какво е нужно: транспорт, разузнаване, нови технологии
За момента военните бюджети на държавите-членки на алианса се колебаят в пределите от 0,4% до 1,8% от БВП. Само Полша, Естония, Гърция и Великобритания изпълняват „двупроцентовата договореност“. При това теоретично, ако европейците изпълнят ултиматума на САЩ, то парите за отбрана само на пет страни от ЕС – Германия, Франция, Италия, Испания и Холандия – общо могат да нараснат със 100 милиарда долара годишно.
Това, което не достига в Европа, е политическа воля, убеден е Ралф Ролоф: „Проблемът с военната техника е вторичен, макар да се освещава от пресата подробно: самолети и вертолети, които не летят, кораби, които не могат да излязат в открито море. Всичко това е така, но по-важен е отговорът на въпроса: какви възможности искаме да имаме, и какви предизвикателства смятаме за опасни“.
Армиите на европейските страни-членки на НАТО не трябва отново да растат до размерите, които са имали по време на Студената война, подчертава Карл-Хайнц Камп. Но европейците, според него, трябва да развиват инфраструктурни елементи, необходими за успешните военни операции.
Има недостиг на транспортни възможности /проблемът с доставките и експлоатацията на товарните самолети Airbus A400 е само един от многото такива проблеми/ и разузнавателни – необходими са не само дронове, добавя Камп.
Инвестиции в качество
Най-важното е да се постигне качествено подобрение на използваните военни разходи, заявява Ралф Ролоф. „На срещата на НАТО в Уелс през 2014 г. никой не изискваше просто повишаване на парите. Ставаше дума за обмислен план, как да се разширят инвестициите в разработването на нови материали, в научни изследвания“. Една от точките на споразумението в Уелс беше 20% от отбранителните бюджети да отидат като инвестиции в бъдещето, напомни Карл-Хайнц Камп.
Експертите наричат цифрата от 2% от БВП „странна“. По-важното е да се сложи край на тенденцията за намаляване на военните разходи в НАТО. Европейците биха могли да обещаят да достигнат тази цел в близките 5 години. На тях им се налага бързо да покажат резултати, а американците биха могли да видят ежегодния напредък. „От друга страна, не вярвам, че ако не достигнем нивото от 2% след 5 години, Вашингтон ще отпише НАТО. Но европейците не могат да оставят нещата такива, каквито са били“, категоричен е Карл-Хайнц Камп.
Добави коментар