Европейската комисия публикува своя годишен анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите членки, в това число оценка на все още съществуващите дисбаланси, предаде БГНЕС.
Освен това тя публикува доклад относно изпълнението на Фискалния пакт, доклад, в който се анализира ситуацията с дълга в Италия, и доклад, придружен от предложение до Съвета за налагане на глоба, относно случай на грешни статистически данни, подадени от Австрия, съобщиха от ЕК.
Държавите членки са отбелязали напредък при изпълнението на миналогодишните индивидуални насоки на политиката за предприемането на мерки в три посоки — насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни бюджетни политики. Оценката на напредъка на държавите членки е част от годишния цикъл на координация на икономическата политика на равнище ЕС и е позната като „зимен пакет на европейския семестър“. Този пакет се публикува след икономическата прогноза, публикувана миналата седмица.
В днешните 27 доклада за отделните държави (за всички държави членки с изключение на Гърция, за която се прилага специална програма за подкрепа на стабилността) се съдържа годишният анализ на службите на Комисията на ситуацията в икономиките на държавите членки, в това число, където е уместно, оценка на макроикономическите дисбаланси. След публикуването през ноември на годишния обзор на растежа за 2017 г. и на препоръките за еврозоната, с които се установяват приоритетите на европейско равнище за следващата година, с публикувания днес пакет вниманието се насочва към националното измерение на европейския семестър с оглед на изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки през пролетта.
Ранното публикуване на докладите за отделните държави преди представянето на националните програми и актуализирането на специфичните за всяка държава препоръки е част от усилията на Комисията под ръководството на Юнкер за рационализиране и укрепване на европейския семестър. С него се цели да се осигури време за диалог с държавите членки относно европейските и националните приоритети и да се отрази по-силният акцент върху заетостта и социалните съображения.
Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Днешният анализ показва, че нашата стратегия на политиката, основана на насърчаване на инвестициите, извършване на структурни реформи и на стабилни бюджетни политики, дава резултати. Ето защо, вместо да даваме на хората фалшиви обещания, които не можем да изпълним, ние трябва да продължим поетия курс и да продължим да полагаме усилия за справянето с наследените от кризата проблеми и структурните слабости в нашите икономики. Политиките на ЕС и националните политики трябва да се стремят да направят икономиките ни по-устойчиви и да гарантират, че възстановяването се усеща от всички.“
Мариан Тесен, комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви: „Европа бележи реален напредък. Заетостта продължава да нараства и заплатите започват да се покачват. На фона на завръщането към умерен растеж сега трябва да използваме възможността да се борим по-категорично с риска от бедност, неравенството на доходите и неравенството на възможности.“
Пиер Московиси, комисарят, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: „През последните дванадесет месеца много държави от ЕС постигнаха допълнителен — макар и все още недостатъчен — напредък при справянето с основните икономически предизвикателства, пред които са изправени. С оглед на голямата несигурност около нас едно нещо е ясно: тези предизвикателства ще бъдат преодолени, само при условие че както правителствата на власт в момента, така и техните правоприемници им противодействат решително.“
Анализът, представен в днешните доклади за отделните държави, показва, че в повечето държави членки икономическото възстановяване е довело до намаляване на равнището на безработицата, въпреки че то все още е над нивата отпреди кризата. Задълбочените прегледи, включени в някои от докладите, показват, че големите дефицити по текущата сметка са били коригирани, а значителният натрупан частен, публичен и външен дълг е започнал да намалява като дял от брутния вътрешен продукт. Въпреки това редица рискове остават: високите излишъци по текущата сметка се коригират само в ограничена степен, докато значителните по обем натрупани необслужвани кредити влияят върху финансовия сектор в някои държави членки.
През ноември миналата година Комисията започна задълбочени прегледи за 13 държави членки с цел да анализира дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. Във всяка от 13-те държави членки, за които тази година беше извършен задълбочен преглед, миналата година са били наблюдавани дисбаланси или прекомерни дисбаланси. Резултатите от тези прегледи са включени в съответните доклади за отделните държави.
Комисията заключи, че във Финландия вече не се наблюдават дисбаланси по смисъла на процедурата при макроикономически дисбаланси. Останалите 12 държави членки са изправени пред дисбаланси (6) или пред прекомерни дисбаланси (6). Тези 12 държави членки ще продължат да подлежат на специален мониторинг, адаптиран към степента и естеството на тези дисбаланси. Той ще бъде насочен към техните ответни мерки на политиката чрез по-активен диалог с националните органи, чрез експертни мисии и доклади за напредъка.
Обобщението на задълбочените прегледи е, както следва: прекомерни икономически дисбаланси са установени в България, Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър.
Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Словения и Швеция са засегнати от икономически дисбаланси.
За Финландия не бяха установени икономически дисбаланси.
Също така колегиумът на членовете на Комисията прие днес съобщение и доклад относно транспонирането на Фискалния пакт в националните законодателства. Фискалният пакт е основен аспект на междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ). Той обединява 22 държави членки (еврозоната плюс България, Дания и Румъния) около принципите на по-строга фискална дисциплина и правилото за балансиран бюджет с механизъм за корекции. Фискалният пакт е замислен като част от политическия отговор на ЕС на икономическата и финансовата криза. Оттогава някои от неговите елементи бяха включени в законодателството на ЕС.
Днешният доклад показва, че всички държави членки, които са страни по Фискалния пакт, вече са въвели същността му в своите националните фискални уредби. Избраните на национално равнище средства варират, но това е естествена последица от рамката, определена от Договора, който определя единствено принципи и относително общи изисквания.
Към момента на договарянето на Фискалния пакт не бе възможно той да бъде сключен по правния ред на ЕС, поради което бе предпочетено решение с междуправителствен договор. Въпреки това са предвидени стъпки за включването на ДСКУ в правото на ЕС с цел да се увеличи демократичната отчетност и легитимност в целия Съюз.
Добави коментар