Съществуват истории и хора, които колкото и да се опитваме, не успяваме да преразкажем с езика на всекидневието, защото звучат прекалено приказно. Вяра Гигова е точно такъв човек – създаващ и едновременно с това създаден от приказката, в която живее. Студентка по френска филология, на която преди по-малко от година хрумва идеята да помогне на абитуриенти, които нямат възможност да си купят нови тоалети за бала казва: „Замислих се, че има доста момичета, които не могат да си позволят рокли за бала, а моята стои в гардероба напълно неизползваема в калъфа. Дадох си сметка, че аз мога да помогна на някое момиче, което няма рокля. Нямаше причина да не го направя. Видях в съзнанието си картина на това как давам роклята.“
Още на следващия ден тя споделя идеята с колегите си в университета, а малко по-късно създава и страницата „Красавицата и вяра“, в която всички желаещи, вече завършили средното си образование, могат да изпращат снимки на тоалетите (както дамски, така и мъжки), които искат да дарят на нуждаещи се младежи:
„Едва една седмица след откриването на страницата, вече имах 100 рокли, за 1 месец събрах 500.“-споделя Вяра и развълнувано прошепва „Стана много голямо нещо!“
И наистина, „нещото“ се оказва плашещо голямо, както за Вяра, така и за момичетата и момчетата, които се нуждаят от костюми. Тя разбира, че те се притесняват да я потърсят, затова решава сама да стигне до тях. В крайна сметка, срещата се случва за 54-ма абитуриенти, които се превръщат в принцове и принцеси във вечерта на бала си, облечени с прекрасни официални тоалети.
Снимки: личен архив на Вяра Гигова
За студентката остава незабравимият спомен за това какво е чувството да си направил някого щастлив. Тя споделя: „По телефона усещах вълнението в гласа на момичетата, които получаваха роклите. Те ми благодаряха от сърце за това, което правя.“
Остава и вярата, че доброто непременно ще бъде предадено нататък и тези, които миналата година са получили дрехи ще ги дарят на следващите.
Инициативата тази година започва от днес -27 февруари.
„ Да организирам бал в хотел в София, на който да поканя момичетата и момчетата, които са получили тоалети и тези, които са дарили своите и да ги запозная. За целта обаче трябва да намеря спонсори“, е мечтата на Вяра.
А защо прави всичко това и струват ли си усилията са въпроси, които самата тя не си задава. Да постъпва по този начин, сякаш е естественото й състояние. Просто така са я учили.
„Аз съм възпитана в духа на християнските ценности, а най-важната такава ценност, която се стремя да следвам, е да дарявам добро без да искам нищо в замяна. Това ме кара да се чувствам добре“, са думи на Вяра Гигова.
Добави коментар