Сериозни опасности за енергетиката и икономиката ни крият промените в изискванията на Европейския съюз за по-високи прагове на вредни емисии, които предстои да бъдат въведени с нов регламент към директива на Съюза.
България ще бъде принудена да плаща 1 млрд. лв. годишно за внос на електроенергия, ако бъдат изпълнени изискванията за 40% намаление на емисиите в ЕС до 2030 г. Това обяви Божидар Митев от Федерацията на енергетиците в България към КНСБ по време на кръгла маса на тема: "Промените на референтния документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации (LSB BREF)", организирана от КНСБ.
Документът, чието гласуване предстои на 28-ми април предвижда намаляване на емисиите от обхванатите в схемата отрасли с цели 43%, което на практика означава, че общият брой на квотите за емисии ще намалява с по-бързи темпове от преди.
От 2021 г. намалението е с 2,2 % годишно вместо с 1,74%. Освен въгледобива, засегнати от мерките, ще са и още 50 отрасъла.
Митев беше категоричен, че промените ще ликвидират 45 площадки на съществуващите в момента мощности, които имат основен принос в генерацията на електроенергия в страната. Така, по думите му, България ще стане един сериозен вносител на електроенергия.
Председателят на синдикатите Пламен Димитров, пък обяви, че това ще доведе до абсолютен крах на въгледобива, както и до крах на цялата ни икономика. По думите му по-високите правгове на вредни емисии ще доведат до отпадане на между 3 и 5 хил. мегавата базови мощности и може да се достигне до режим на тока за гражданите.
Силвия Рангелова, експерт от МОСВ изтъкна, че ЕС е приел новата рамка в областта на климата. Тя уточни, че е постигнат първият етап на евентуалното приемане на тази директива. По думите й, въпреки негативния вот на нашата страна, по време на гласуването в Европейския парламент, заедно с още 8 държави, текстът е приет.
Служебният зам.-министър Мариела Начева обяви, че позицията на страната ни е, че критериите, които предстои да бъдат наложени, са твърде амбициозни за България и трябва да има алтернативни норми, които да бъдат постижими.
Евродепутатът Петър Курумбашев заяви, че освен минната индустрия и енергетиката, от приемането на въпросните изменения ще бъдат засегнати още стъкларската,металургичната и циментовата индустрия. Той вече е изпратил писмо в Европейската комисия, с което пита дали въпросните промени ще засягат съществуващите инсталации. Така, по думите му, ако въпросният документ бъде приет, единствената алтернатива за страната ни е да направи искане за дерогация (частична отмяна).
Друг евродепутат Георги Пирински отбеляза, че Европейска асоциация за въглища има вече позиция, която трябва да ни послужи като отправна точка. Според становището на Европейската асоциация, с промяната, готвена от ЕК, се поставя в опасност енергийната сигурност и промишлената конкурентоспособност на Европа.
Пирински призова за изготвянето на единна позиция на страната в рамките на следващата седмица.
По време на дискусията стана ясно още, че отпадането между 3 000 и 5 000 мегавата базови мощности на ТЕЦ-овете ще да доведе до съкращаване на 33 хиляди заети във въгледобива и още 120 хиляди души, които работят в други индустрии.
Добави коментар