Бойко Ламбовски: Поезията е аутсайдерство за шампиони

18:26, 13 мар 17 / Култура 25 953 Шрифт:
Автор: Златина Петкова
 "Поезията е аутсайдерство за шампиони, 
шампионат по катастрофалност и безразсъдство..."

Това пише през далечната 1989-та година Бойко Ламбовски – един от най-добрите ни съвременни поети, а освен това журналист и участник в журита на престижни литературни конкурси у нас. Днес този "шампион по аутсайдердство" празнува своя 57-ми рожден ден, а заедно с него, ние отбелязваме сякаш и чудото, че в прозаичния ни свят, все още има място за стихове. Все още има луди, желаещи да участват в „шампионата по катастрофалност“. Все още има хора като Бойко Ламбовски. Специално за читателите на Topnovini.bg, поетът сподели свои размишления за съвременната българска литература, конкурсите и наградите, за това възможно ли е български писател да спечели Нобелова награда за литература, както и за мястото на политиката в изкуството.

Г-н Ламбовски, кажете ни защо поезията е важна днес?

- Като изкуство поезията не е лесно нещо, но писането е най-достъпният вид занимание, затова може би и най-масово се практикува. Това желание да опознае човек по-добре себе си, да анализира себе си, както и да се опита да си отговори на въпросите като: „Кой съм аз в този свят?“ „Какво представлявам?“, „Как да развивам взаимоотношенията с близките си?“, „Как да се боря със страха от смъртта?“. Всичко това са въпроси, на които пишещия трябва да си отговори и докато има език и човек, който си задава тези въпроси, ще я има и поезията.

Сякаш в последните години самото ниво на поезията някак пада. Не става ли тя прекалено комерсиална?

- Поезията не е масово изкуство. Хората предпочитат романа, защото той е по-близо до приказката и трае по-дълго. Поезията е нещо, което не се намира в центъра на събитията. Има нещо вярно в това, което съм написал преди толкова години, че тя е аутсайдерство за шампиони. Пак обаче ще повторя, че докато има език и хора, които използват този език, никога няма да изчезне желанието да се говори по такъв начин – малко по-лаконично и по-тържествено, какъвто предлага само поезията. 

А дали отново ще имаме големи поети като Борис Христов, като Иван Динков, като Вас самия? Ще се пише ли пак по този начин?

- Мисля, че да. Не точно по този начин, защото поезията е много динамично нещо. Моето лично мнение е, че трябва да се пише по начин, по който не е било възможно да се пише като преди 30 или 50 години. Тя е пряко следствие от съвременния език, а той много бързо се променя. Затова ние пак ще имаме подобни висини в това изкуство, но новите ни поети няма да пишат като предишните. Те ще са в унисон с днешния език и време.

Вие участвате в журито на много от литературните конкурси у нас. Доколко те са обективни и печелят ли действително най-добре пишещите?

- В тази сфера никога няма пълна обективност и никога няма и да има. От такава гледна точка, аз не абсолютизирам значението на конкурсите. Даже пред такива огромни награди като Нобеловата, не бива да се отнасяме с преклонение. Конкурсите са само средство да се хвърли светлина върху някое заглавие. Хората обичат състезанията. В никакъв случай наградите не са мерило за някакви безспорни качества.

Влияе ли според Вас политиката в сферата на литературата?

- Политическата конюнктура е важна за страни като нашата. Това обаче не е опасно, защото словесността е част от идеите, част от идеологическото.

Чувства ли се днес свободен пишещият човек?

- Да, той се чувства свободен, но след това – разпределянето на ценностите, решаването кои автори да бъдат изучавани в университетите, на кого да се издигне паметник и т.н., всичко това са политически действия. Гледам на това като на обективна действителност, с цялата му несправедливост понякога. Да кажем, че е неизбежното зло. Това е част от човешките игри.

Бойко Ламбовски. Снимки: личен фейсбук профил на Бойко Ламбовски

Какво мислите за все по-натрапващото се твърдение, че младите не четат, споделяте ли го?

- В днешно време визуалното преобладава над словесното. Аз обаче съм сигурен, че текстът няма да изчезне, докато има език. Действително обаче, образът е много по-важен за днешните млади. Срещу това не можем да роптаем. Това не означава, че те са по-глупави или че ги мързи да четат. Просто всяко време намира своя основен език на изразяване. И Вие видяхте, че съвсем скоро наградиха българин с "Оскар" (Владимир Койлазов - бел.ред.), затова че е осъществил и технологично е направил софтуер за такава визия, която подпомага много филмови продукции.

В тази връзка, възможно ли е някога български автор да спечели Нобелова награда за литература?

- Възможно е, разбира се, но стремежът не бива да бъде непременно Нобеловата награда. Наградите са само призма, която хвърля светлина, върху нещо, което си е съществувало и дотогава. Ние не трябва да му обръщаме внимание, само защото някое жури е решило да го награди. Нека се постараем да го оценим и преди това.

Какво бихте пожелали на себе си, а и на всички пишещи и четящи хора в България?

- Да не се уморяваме и да си запазим детското любопитство към света и живота. Това е най-важното, защото то ни прави живи и ни дава своеобразен поглед върху нещата.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама