Лили Петрова е родена на 19.02.1989 г. в гр. Шумен. Средното си образование е получила в СОУ „Сава Доброплодни”, профил „Музика”- пиано. Във ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий”, завършва специалностите „Право” и „Политология”. Към момента е общински съветник – втори мандат в местния парламент. Членува в БСП от 10 години. Работи като юрист.
Според нея България гасне от политически рекет, а партийни номади правят бързи завои по магистралите на популизма.
- Г-жо Петрова, с какво тази кампания за парламентарните избори се отличава от предишни?
- Този въпрос е добре да го зададем на избирателите. И вероятно в болшинството отговори ще чуем, че „се говори все едно и също, а нищо не се прави“. Срещам се непрекъснато с хора, които искат конкретни решения и нямат желание да сравняват предизборни програми. Но казват едно: „Време е за България без ГЕРБ“. И тук не търся евтиния ефект на лозунга или агитацията. Елементарното отрицание на управлението на Борисов е напълно разбираемо, но мултиплицира популизма.
ГЕРБ постигнаха един успех – вече има толкова много партии, които обещават пенсии от 1 500 лева и козируват на лидера си, че няма как да се случи дори най-елементарен дебат за предизборните програми, а какво остава за основни пунктове по национална стратегия.
Вижте, ако погледнем и втория половин мандат на кабинета „Борисов 2“ – защо доскорошните управляващи връчиха едни от най-важните ресори като икономика, здравеопазване и образование на коалиционните си партньори? Това ли е разбирането им за отговорност? И така ли си представят те политическия кредит на доверие? Абдикираш от най-важните проблеми, а след това обещаваш, че вече няма да е така. Това не е сериозно и мисля, че дори част от колегите от ГЕРБ общински съветници ще се съгласят с мен. Тяхната партия построи качествено само магистралите на популизма и в момента всички сме свидетели, как партийни номади правят бързи завои от една партия към друга.
- Като споменахте образованието, защо от БСП настоявате за нов закон за училищното образование?
- Не е само БСП, а и учителите масово настояват за премахване на текстовете, които ги товарят с излишна административна работа, но водят до разпад образованието. Само отмяна на сегашния Закон за училищното и предучилищното образование ще изведе сектора от хаоса. От всичкип артии обаче единствена БСП фиксира средствата за образование в държавния бюджет през четиригодишния мандат да достигнат 5 процента от брутния вътрешен продукт. Заплатите на учителите трябва да се повишат и пак в рамките на 4 години увеличението да стане поне 40 процента. А още в първата година на мандата – с 15 процента. Професията на българския учител и учен се е превърнала в пример за нископлатена работа. Заедно с това обаче е необходимо да се наблегне и върху професионалната квалификация – пак самите учители настояват за по-добри условия за кариерно развитие. От БСП сме категорични и за „гаражните“ учебници – ще сложим край на практиката да се печата на килограм нискокачествена учебна литература. Нека има само един учебник по един предмет и Министерството на образованието да носи отговорност за съдържанието, евентуалните грешки или неточности. Българското училище трябва да бъде място, в което учениците се чувстват комфортно и виждат перспектива пред себе си. А университетите ни – научни центрове и места за мотивация на студентите. На мен лично ми е обидно, когато Шуменският университет „Еп. Константин Преславски“ се използва в разговор като нарицателно за нискокачествено или дори ненужно образование. Вярвам, че можем да спрем центробежните сили, които издърпват младите хора към София или извън България.
- Не е ли повече пожелателна формата в програмата на БСП - ще увеличим заплатите на учителите, младите хора ще остават в България? А пари откъде?
- По изчисления на експертите на БСП 10 млрд. годишно потъват в джобовете на паралелната държава. Това са пари от обществени поръчки, раздавани под масата, това са пари за корупционни схеми. Факт - политическата класа на прехода създаде този икономически Франкенщайн, който поглъща средствата за национален растеж. Социалната нищета може да бъде победена с пренасочването на тези средства към здравеопазване, образование и национална програма срещу демографската катастрофа. В БСП имам много млади колеги, с които обсъждаме политики и мерки. Най-краткото описание на сегашната криза е прозаично и до болка известно, но за съжаление вече не е виц: “Всяка държава си има мафия, а в България мафията си има държава“. Цената на тази смешка са замразените социални плащания, срамно малките пенсии, лошото здравеопазване и боядисването на панелките.
- БСП също е част от този преход, нали? Нима ще кажете, че нямате нищо общо с този модел „мафия - държава“?
- Сериозно ли ме питате дали аз имам нещо общо с модела „мафия - държава“?
- Имам предвид не персонално Вас, а БСП. Разбрахте ме.
- Наскоро пак се завъртя крилатата фраза на Бисмарк, че най-много се лъжело по време на избори и след лов. Не я допълвам, но не ви ли прави впечатление, че най-много клевети се изричат по адрес БСП, а преди избори лъжите за БСП стават като прогнозата за времето – част от новините? Моята партия има една голяма слабост – тя е безкрайно толерантна към своите опоненти. Всъщност, БСП няма равностоен опонент в дясно, а ако трябва да сме и по-фини в преценката – БСП в момента у нас е абсолютно солов играч в полето на модерните демократични партии. Обърнете внимание на думата „демократични“, защото демокрацията е в тотален дефицит днес в България. Откакто се помня, винаги БСП е била сочена с пръст за тоталитарни порядки. В моята партия обаче никой не ляга и не става с портрета на председателя. Нямам спомен да съм държала на бюрото си календарче със Сергей Станишев, Михаил Миков или с Корнелия Нинова, за да бъда кандидат за съветник или за народен представител. И когато говоря за дефицит на демокрация - да, той е заразен. Също като страха. Това е най-опасната зараза – от политическата централа вирусът на диктатурата да се пренесе в цялата държава или община. БСП доказа за пореден път, че промяна означава повече демокрация. Променихме устава на партията, за да може всеки социалист да участва в избора на лидер.
Страната ни буквално гасне от политическия рекет, бизнесът вегетира, а цели градове посивяха от нищета. Това е пряка функция от дефицита на прозрачно и демократично управление. На 26 март може да не гласувате – имате право. Но ако отидете до избирателната секция, преценете още колко ще оцелеем всички в паралелната държава. Ще се оставим ли на „синдрома на сварената жаба“, който описва бавното й завиране на водата, докато в един момент тя няма сили да изскочи от врялата вода? Все си мисля, че можем заедно да излезем от тенджерата и да променим живота си и страната си. Това казваме от БСП – промяна за по-различна България. Можем и трябва да си върнем достойнството на свободни хора.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Добави коментар