Златни находки от фонда на отдел „Антична археология” на Регионален исторически музей – Шумен участват в две големи национални изложби извън пределите на България тази година.
Първата експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ е подредена в Музея на историята на изкуството във Виена, Австрия.
Изложбата е първа по рода си извън страната и проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (втората половина на III хил. пр. Хр. – 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. В нея са включени 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.
С два накита от високо каратово злато в изложбата е представен Регионален исторически музей – Шумен. Те постъпват във фонда като случайни находки, открити на територията на Шуменското плато върху могила, използвана за укрепление през Руско-турските войни (Елдъз табия). Това са торква – украшение за врат и една от двойка еднотипни обеци с крушовидна форма. И двата предмета са датирани към ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.) и са част от постоянната експозиция в зала „Съкровищница” на музея.
Експозицията е част от проект между Националния исторически институт с музея при Българската академия на науките и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките.
Във втората експозиция„Легенди от злато. Тракийски съкровища от България“ са включени експонати от залата-трезор. Музейната експозиция е посветена на културното наследство и изкуствата на траките. Планувана е за месец септември в град Бергер, Кралство Норвегия.
Съкровището от гробницата при с. Ивански – богата златна гарнитура за конска юзда ще гостува в градския музей на втория по големина норвежки град.
Тя се състои от 42 апликации и представлява един от малкото пълни комплекти, открити в страната. Елементите са изработени от 23-каратов метал чрез различни техники – леене, щамповане, гранулиране и псевдофилигран. На част от тях са изобразени митологични същества и сцени. Сред апликациите се откроява начелникът – фигура на овен с извити рога, поставена върху постамент във формата на осмица. Съкровището е открито при археологически проучвания на могилен некропол и се датира към IV век пр. Хр.
Изложбата се реализира по проект на Министерство на културата и е финансирана по Двустранния фонд за сътрудничество по Програма „Културно наследство и съвременни изкуства“ и Програма „Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество“.
Добави коментар