Кампанията за тези избори се отличаваше с много силно подчертан социален елемент. През 2014 година например на парламентарните избори говоренето беше съвсем различно. Тогава се надпреварвахме да казваме кой каква реформа ще направи. Сега в рамките на тази кампания се надпреварваме да казваме – кой с колко ще вдигне - кои заплати и кои пенсии.
През цялата тримесечна кампания /защото тя започна още веднага след президентските избори/ имаше ясно подчертаване на социалния елемент. Самият дневен ред и публични дебати бяха променяни, за да се напасват партиите към това. Ние от „Тренд“ вече няколко пъти мерим кои, според българите, са най-големите проблеми пред тях самите. Недвусмислено винаги излизат социалните въпроси – това са ниските доходи, безработицата, бедността и т.н. Именно от това е продиктувана промяната в говоренето – то да е много по-социално в рамките на кампанията.
Другото, което прави впечатление, е, че тази консервативна вълна, която заля целия западен свят, се отрази и на България. Целият идеологически спектър у нас се измести много по-надясно. Сега дори БСП звучи патриотично, звучи националистически. Да не говорим как тази консервативна вълна изтласка напред партии като Патриотичния фронт и в същото време не дава възможност на нови либерални формации да наберат скорост – подобно на „Да, България“.
Направихме изследвания на обществени нагласи през януари, февруари и март и те показаха, че няма сериозна динамика, не отчитаме някаква тенденция на ръст или на спад при основните партии /тези, които биха влезли в Народното събрание/. Което означава, че кампанията, която беше доста дълга – повече от три месеца, не е дала някакви съществени отражения върху обществените нагласи. Това, което се вижда по демографски разбивки по-скоро сочи, че става дума за консолидация и мобилизация на твърдите ядра на двете големи партии – ГЕРБ и БСП. Това ми дава основание да си мисля, че и на 26 март не би трябвало да има някакви изненади на вота. Разбира се, застраховам се, защото все пак има още три-четири дни до изборите.
Доколко бяха конкретни предизборните обещания и послания – нали знаете преди избори и след лов се лъже най-много. В случая всяка една от партиите вероятно дава обещания, които да са съобразени с икономически показатели, те предполагат априори, че в България ще имаме 4-годишен мандат и правителство в рамките на 4 години. И през тези 4 години ще има перманентен икономически ръст. Това няма как да бъде гарантирано, защото например ГЕРБ казват – в края на мандата учителските заплати ще бъдат двойно по-високи. Това е нещо, което може да бъде реалистично, ако поддържаме тези темпове на растеж. Така е и ако се увеличат пенсиите, или пък ако средната работна заплата ще стане 1500 лева. Това са възможни неща, въпросът е, че трябва да сме сигурни, че ще изкара това правителство 4 години, че ще има такава макроикономическа рамка, на каквато в момента сме свидетели – което не е ясно априори. При БСП, например, не ми се връзват двете неща – от една страна правим огромни капиталовложения в огромни обекти като АЕЦ „Белене“ и в същия момент вдигаме рязко доходите. Това няма как да се случи. Така че нормално е двете големи партии, пък и другите, да се изхвърлят малко в своите социални ангажименти. Както казах – преди избори и след лов най-много се лъже.
Това, което различаваше тази кампания от други, е мощното двуполюсно противопоставяне между двете основни партии. Фактически основният фокус на публични дебати и на общественото внимание падна и пада върху битката между двете основни партии. Това до голяма степен пък се отрази на другите субекти вляво и вдясно. Забележете как БСП успя да консолидира целия ляв електорат зад себе си, маргинализирайки АБВ и Движение 21, които стигнаха до момента, че трябваше да се обединят, за да получат шансове да влязат в НС. Което в крайна сметка няма да стане. И в същото време – реформаторското наследство и тези партии като „Нова република“, „Да, България“ и Реформаторският блок се борят за преминаване на 4-процентовата бариера.
Всъщност в рамките на тази тримесечна кампания, основният сюжет беше битката между двете големи партии и това предопредели до голяма степен цялата кампания.
Прогнозата ни за резултатите на 26 март е много малка разлика между първите две партии. В този смисъл, ако няма някакви изненади, ГЕРБ ще излезе малко напред – едни гърди пред БСП, не за друго, а защото ГЕРБ има по-широка периферия от БСП. А и не можем да бъдем стопроцентно сигурни, че всички, които декларират, че ще гласуват за БСП, ще го направят. Много е важно и каква ще е избирателната активност. Със сигурност в парламента ще попаднат пет партии. Е една, в лицето на РБ, има шанс да бъде шеста в НС, без това да е сто процента сигурно. Така че най-вероятно ще имаме 5- или 6-партиен парламент.
Но големият въпрос е не какво ще стане на 26 март, а какво ще правим на 27 март. Защото при тази конфигурация, ако екстраполираме тези числа, които дават и изследователски център „Тренд“, и другите агенции, към Народното събрание и съответно ги превърнем в брой депутати, ще видим, че съставянето на следващото правителство ще бъде особено трудна задача. На 27-ми партиите ще трябва да седнат на една маса, за да се договорят състава на правителството, което ще бъде много труден процес. Все пак по-вероятно е да има ново правителство, отколкото нови предсрочни избори. Ако ГЕРБ действително е първа политическа сила, има възможност да води коалиционни разговори както с патриотите, така и с партията на Марешки, така и с РБ, ако влезе в парламента.
Искрено се надявам тези избори да донесат някаква промяна за България.
Димитър Ганев, политолог, Изследователски център „Тренд“
Данните към 16 март на изследователски център „Тренд“ сочат, че сред тези, които заявяват, че ще упражнят правото си на вот, за ГЕРБ биха гласували 29.8%, за БСП за България – 27.9%, за Обединени патриоти – 10.2%, за ДПС – 8.7%, за ВОЛЯ – 7.3%, а РБ получава 3.8%.
Добави коментар